Том Клэнси - Дълг на честта

— Това е равносилно на убийство.

— Не съм виновен, че сънародниците му не го обичат, господин министър. Освен това той е отговорен за смъртта на американски войници. Дори да бяхме решили да го елиминираме сами, пак нямаше да е убийство. Щеше да е открито действие за защитаване на националната сигурност. Е, би било в една друга епоха — отстъпи Райън. Времената се бяха променили и той също трябваше да се приспособи към новата реалност. — Вместо това ние постъпваме като добри граждани на света, задържаме опасен международен престъпник и го предаваме на родното му правителство, което ще го изправи пред съда за наркотрафик: углавно престъпление според всяко познато ми правосъдие. Какво ще стане после, зависи от законодателната система в родината му. Тя е страна, с която имаме дипломатически отношения и други, неофициални споразумения за сътрудничество. Следователно трябва да уважаваме законите им.

На Хансън това не му хареса. Разбра се от начина, по който се отпусна в стола си. Щеше обаче да го подкрепи пред обществото, защото нямаше избор. Държавният департамент заяви пет-шест пъти през изминалата година, че Америка подкрепя това правителство. Най-много го болеше, че е бил надхитрен от младото парвеню насреща му.

— Сега може дори да им се отвори възможност за успех, Брет — отбеляза Дърлинг внимателно и така сложи печата си под одобрението на операция УОКМЕН. — Това никога не се е случвало.

— Да, господин президент.

— Джак, ти явно бе прав за този Кларк. Какво да направим за него?

— Ще оставя това на директора на ЦРУ, сър. Може би ще получи още една почетна звезда — предложи Райън, като се надяваше, че Дърлинг ще предаде думите му до „Ленгли“. Ако не, вероятно сам щеше да се обади дискретно на Мери Пат. Сега бе моментът за оправяне на отношенията, нещо ново за Райън. — Господин министър, в случай че не знаете, агентите ни имаха инструкции да използват несмъртоносни средства, ако е възможно. Като изключим това, единствената ми грижа е животът на хората ни.

— Иска ми се да бяхте го изяснили първо с моите хора — промърмори Хансън.

„Поеми си дълбоко въздух“ — нареди си Райън. Причина за кашата бе външната политика, както и предшественикът на Джак. След като нахлуха в страната, за да възстановят реда, унищожен от местните военни барони (поредният епитет, използван от медиите като етикет за обикновени главорези), силните на деня по-късно бяха решили, че въпросните „военни барони“ трябва да са част от „политическото решение“ на проблема. Изгодно бе забравено, че преди всичко проблемът е създаден от тези барони. Въртенето в кръг дразнеше Райън най-много и той се питаше дали в Йейл имат курс по логика. Реши, че вероятно е бил свободно избираем. В Бостънския колеж беше задължителен.

— Всичко свърши, Брет — каза тихо Дърлинг, — и никой няма да плаче за смъртта на господин Корп. Какво следва? — обърна се президентът към Райън.

— Индийците се оживиха доста. Засилиха оперативното темпо на флота си и провеждат операции около Шри Ланка…

— И преди са го правили — прекъсна го държавният секретар.

— Не са стигали чак дотук, а и не ми харесва как продължават разговорите им с „Тамилските тигри“ или както там се наричат онези маниаци. Воденето на продължителни преговори с партизанска групировка, действаща на земята на съседна страна, не е проява на приятелство.

Това бе нова грижа за американското правителство. Дълго време двете бивши британски колонии бяха живели в добросъседство, но от години насам хората от Тамил на остров Шри Ланка подклаждаха неприятни метежи. Шриланкийците, имащи роднини в Индия, бяха поискали чужди войски, които да поддържат мира с присъствието си. Индия се съгласила да помогне, ала започнатото като благороден жест вече се променяше. Хората мърмореха, че правителството на Шри Ланка скоро ще помоли индийските войници да напуснат. Шушукаше се също, че ще възникнат известни „технически трудности“ при изтеглянето им. Едновременно с това се чу нещо за разговори между индийския външен министър и американския посланик на прием в Делхи.

— Знаете ли — бе казал министърът след малко множко, но вероятно съдържателни питиета, — водните маси на юг от нас се казват Индийски океан и разполагаме с флот, който да ги брани. След отмирането на бившата съветска заплаха не виждаме защо американският флот изглежда толкова решен да поддържа военно присъствие тук.

Американският посланик бе политически назначено лице (поради неизвестни причини постът в Индия се смяташе за престижен, независимо от климата), но беше и фрапиращо изключение за професионалния снобизъм на Скот Адлер. Бившият губернатор на Пенсилвания се усмихнал и измънкал нещо за морска свобода, сетне изтърсил един закодиран доклад в Държавния департамент и си легнал. Адлер трябваше да разбере, че не всички там бяха глупаци.