Том Клэнси - Дълг на честта

— Няма никакви признаци за агресия в тази насока — отбеляза Хансън след кратък размисъл.

— Етническият елемент е тревожен. Индия не може да се разпростре на север, планините пречат. На запад е изключено. Пакистанците също имат ядрени оръжия. На изток е Бангладеш, защо да си навличат неприятности? Шри Ланка им предлага реални стратегически възможности, нещо като трамплин.

— За къде? — попита президентът.

— Към Австралия. Пространство и ресурси, няма да им се пречкат много хора и няма големи войски, които да ги спрат.

— Не си представям как ще се случи — заяви държавният секретар.

— Ако „Тигрите“ забъркат нещо, спокойно си представям как Индия ще увеличи умиротворителното си присъствие. Следващата стъпка може да е анексиране при наличието на подходящи предпоставки и ето че внезапно се озоваваме пред империя, която си разиграва игрички далеч оттук и усложнява живота на един от историческите ни съюзници. — А да се помогне на „Тигрите“ да задвижат нещата беше лесна и традиционна тактика. Да имаш кой да те замества може да се окаже толкова полезно, нали? — Историята сочи, че е най-изгодно такива амбиции да се спрат рано.

— Ето защо флотът е в Индийския океан — заключи уверено Хансън.

— Правилно — съгласи се Райън.

— Достатъчно силни ли сме, за да им попречим да прекрачат чертата?

— В момента да, господин президент, но не ми харесва как съкращаваме флота си. Всеки самолетоносач, с който разполагаме, без да броим двата в основен ремонт, или заема дадена позиция, или провежда учения, за да заеме позиции. Нямаме нищо, което може да се окачестви като стратегически резерв. — Райън направи пауза, защото знаеше, че ще отиде твърде далеч, ала въпреки всичко продължи: — Направихме прекалено много съкращения, сър. Хората ни буквално се разкъсват.

— Те просто нямат такива възможности, каквито си мислим. Това е вече минало — каза Райзо Ямата. Бе облечен в елегантно копринено кимоно и седеше на пода пред традиционна ниска масичка.

Останалите около масата погледнаха тактично часовниците си. Наближаваше три сутринта и макар да бяха в един от най-хубавите домове за гейши в града, часът наистина бе късен. Райзо Ямата обаче беше обаятелен домакин. Другите го смятаха за много състоятелен и проницателен човек. Или поне повечето.

— Защитават ни поколения наред — подхвърли някой.

— От какво? От нас самите? — запита грубо Ямата. Сега бе позволено. Въпреки че всички около масата бяха мъже с най-изискани и добри обноски, те бяха близки познати, ако не близки приятели, а и всеки беше пил според своята мярка за алкохол. При такива обстоятелства правилата за социално общуване донякъде се променяха. Всички можеха да говорят направо. Думи, които обикновено щяха да са ужасно обидни, сега се приемаха спокойно, после се оборваха безцеремонно и не оставаше никакво озлобление. Това също бе правило, но като повечето правила до голяма степен си оставаше на теория. Макар че казаните тук думи нямаше да сложат край на приятелствата и отношенията, те нямаше и изцяло да се забравят. Ямата продължи: — Колко от нас станаха жертва на тези хора?

Останалите японци на масата забелязаха, че той не каза „варвари“. Причината беше присъствието на още двама мъже. Единият, вицеадмирал В. К. Чандраската, бе командир на флотилия от индийските военноморски сили, в момента в отпуск. Другият, Цзян Хансан (името означаваше „студена планина“ и не бяха му го дали родителите му), беше високопоставен китайски дипломат, натоварен с търговска мисия в Токио. По-лесно възприемаха последния, отколкото първия. С мургавата си кожа и остри черти Чандраската си навличаше учтивото презрение на останалите. Макар образован и много хитър потенциален съюзник, той бе гайджин 8 8 Гайджин (яп.) — презрително наименование за чужденец. — Б.пр. повече и от китайския гост и на всеки от осемте дзайбацу 9 9 Дзайбацу (яп.) — няколко семейства в Япония, които ръководят японската икономика, търговия и индустрия. — Б.пр. край масата му се струваше, че надушва миризмата му напук на консумираното преди това саке, притъпяващо обикновено сетивата. Ето защо Чандраската заемаше почетното място, отдясно на Ямата, и всички дзайбацу се питаха дали индиецът схваща, че тази привидна чест е просто засукана проява на презрение. Вероятно не. В крайна сметка беше варварин, макар и може би полезен.

— Признавам, че не са страховити като преди, Ямата-сан, но ви уверявам — каза Чандраската на най-добрия си английски, — че флотът им продължава да е твърде мъчно преодолим. Двата им самолетоносача в моя океан стигат, за да накарат корабите ми да се замислят.