Том Клэнси - Дълг на честта

Всички искаха да узнаят. Индийската бойна група (наричаха я така, защото не беше нищо друго) се намираше в открито море вече осем дни и кръстосваше край южния бряг на Шри Ланка. Предполагаемата й мисия бе да служи като подкрепление на умиротворителните индийски военни части, чиято задача бе да смекчат проблема с „Тамилските тигри“. Едно нещо смущаваше: тамилските тигри ги коткаха в северната част на острова, а индийската флотилия беше откъм южната. Двата индийски самолетоносача правеха постоянни маневри, за да избягнат търговския трафик. Сушата не бе в полезрението им, ала влизаше във въздушния им обсег. Разминаването с шриланкския флот ставаше лесно. Най-големият плавателен съд на тази страна можеше да послужи за хубава моторна яхта на някой градски новобогаташ, но могъществото му се изчерпваше дотук. Накратко, индийският флот провеждаше тайна операция далеч от мястото, където трябваше да е. Присъствието на снабдителни кораби означаваше, че планират да се задържат там, а и че печелят значително повече време за провеждане на морски учения. Простата истина беше, че индийският флот действаше точно както бе действал американският поколения наред. Само дето САЩ нямаше претенции към Шри Ланка.

— Упражняват се всеки ден, а? — попита Роби.

— Проявяват адско усърдие, сър — потвърди Харисън. — Човек очаква едва ли не два изтребителя „Хариър“ да се групират с нашите „Хорнет“, като приятелчета.

— Това не ми харесва — отбеляза Дъбро. — Кажи му за миналата седмица.

— Беше забавно за гледане. — Харисън извика компютърния запис, който бе на бърза скорост. — Ето началото на учението, сър.

На записа Роби видя как ескадра разрушители се откъсва от основния строй и се насочва на югозапад, което се оказа право към самолетоносача „Линкълн“ и силно изостри вниманието на оперативния център. По зададен сигнал индийските разрушители започнаха да се движат напосоки, сетне се понесоха с голяма скорост на север. Радарите и радиостанциите им се изключиха и тогава групата се отправи на изток, като напредваше бързо.

— Командирът на разрушителите си знае работата. От самолетоносача явно очакваха да се отправи на изток и да се мушне под техните постоянни предни позиции. Както виждате, въздушните им единици се насочиха натам. — Този подвеждащ ход бе позволил на разрушителите да се стрелнат достатъчно близо, че да могат да изстрелят ракетите си, след което индийските „Хариър“ се вдигнаха, за да атакуват приближаващата се ескадра.

След десетте минути, нужни за проследяване на компютърния запис, Роби знаеше, че току-що е видял имитация на атака срещу вражески самолетоносачи, извършена от екипажите на индийски разрушители, демонстрирали абсолютна готовност да жертват корабите и живота си за тази рискована мисия. По-обезпокоителен бе фактът, че атаката приключи успешно. Макар че „ламаринените кутии“ вероятно щяха да бъдат потопени, торпедата им, или поне някои от тях, щяха да засегнат отбранителните съоръжения и да повредят самолетоносачите. Въпреки че последните бяха здрави и масивни, не бяха нужни толкова много щети, за да им се попречи да провеждат въздушни операции. А това бе все едно да ги потопиш. Индийците единствени разполагаха със самолетоносачи в този океан, като се изключат американците, чието присъствие явно ги дразнеше. Целта на учението очевидно беше да ги изгонят.

— Да имаш чувството, че не ни искат тук? — попита Дъбро с кисела усмивка.

— Имам чувството, че се нуждаем от по-добра информация относно намеренията им. В момента нищичко не знаем, Майк.

— Защо ли това не ме учудва? — констатира Дъбро. — Ами намеренията им спрямо Цейлон? — Старото име на държавата се помнеше по-лесно.

— Не зная нищо. — Като заместник-шеф на плановия отдел към Обединения комитет на началник-щабовете Роби имаше достъп до буквално всичко, събрано от американското разузнаване. — Обаче видяното току-що говори МНОГО.

Човек трябваше само да погледне екрана, където бяха водата, сушата и корабите. Индийският флот кръстосваше така, че да се изпречи между Шри Ланка и всеки, който би могъл да се приближи от юг към този остров. Като например американските военноморски сили. Те бяха изпробвали атака над тези сили. С тази цел явно бяха подготвени да останат в открито море дълго време. Ако беше учение, щеше да им излезе скъпо. А ако не? Е, човек никога не знае, нали?

— Къде са амфибиите им?

— Не са наблизо — отговори Дъбро, — ала повече не знам. Няма как да проверя, нямам и данни от разузнаването за тях. Разполагат общо с шестнадесет амфибийни кораба и предполагам, че дванадесет от тях могат да действат като отряд. Сигурно могат да превозват големи войскови части в пълно бойно снаряжение и готови да нападнат някой плаж. Има няколко места по северното крайбрежие на острова, от които да избират. Не можем да ги достигнем оттук, поне не особено ефикасно. Трябва ми още потенциал, Роби.