Том Клэнси - Дълг на честта

Доктор Голдън забеляза неувереността в очите му и необичайно за нея я изтълкува погрешно.

— Пациентката ми се нуждае…

Мъри затвори очи. „Е, и? — каза си. — Това не оправдава престъплението.“

— Зная, Кларис. Тя има нужда от правосъдие. Лиса Беринджър също. И знаеш ли какво? Същото важи и за правителството на Съединените американски щати.

Той не приличаше на инженер по компютърен софтуер. Изобщо не беше раздърпан. Носеше костюм на тънки райета и куфарче. Би могъл да се оправдае, че това е маскировка, която изискваха клиентелата му и професионалната атмосфера на района, но истината бе, че предпочита да изглежда елегантно.

Процедурата беше възможно най-проста. Клиентът използваше големите компютри „Стратус“ — компактни и мощни машини, които лесно се включват в електронната мрежа. Всъщност те бяха предпочитани от много информационни служби заради разумната цена и голямата надеждност на електрониката. В залата имаше три компютъра. „Алфа“ и „Бета“, надписани с бели букви върху сините пластмасови кутии, бяха основните и поемаха първостепенните задачи, като се редуваха през ден и единият винаги подпомагаше другия. Третият апарат, „Зулу“, бе аварийната подкрепа и ако работеше, човек знаеше, че или вече е дошъл ремонтен екип, или са на път. От другата страна на Ийст ривър имаше друга апаратура, абсолютно еднаква с тази, като се изключеше броят на хората около нея и различното й местоположение, различният енергиен източник, различните телефонни линии и различните сателитни връзки. И двете здания бяха устойчиви на пожар небостъргачи с автоматична впръсквателна система около и система „Дюпонт“ 1301 вътре в компютърната зала, за да бъде пожарът отстранен за секунди. И двете компютърни системи, състоящи се от по три елемента, разполагаха с помощни акумулатори, достатъчни, за да работи хардуерът дванадесет часа. Нелепо, но правилата за безопасност и екологичните наредби на Ню Йорк не позволяваха поставянето на аварийни генератори в сградите — главоболие за системните инженери, на които им плащаха да се тревожат за такива неща. И те наистина се тревожеха, въпреки че дублирането, това изпипано излишно повторение, наричащо се на военен език „защита в дълбочина“, щеше да осигури протекция срещу всичко, което човек може да си представи.

Е, срещу почти всичко.

На командното табло на терминалите имаше изход за интерфейс SCSI за малки компютърни системи — нововъведение за новите модели и пълен поклон пред факта, че настолните компютри са толкова мощни, че с тях може да се записва важна информация много по-лесно, отколкото по стария метод с магнетофонни ленти.

В този случай записващият терминал беше инсталиран за постоянно към системата. Към командния пулт на цялата система, контролиращ „Алфа“, „Бета“ и „Зулу“, бе прикачен персонален компютър от трето поколение „Пауър“, а към него пък се включваше подвижно флопи-устройство „Бернули“. Известно на жаргон като „тостер“, защото дискът му бе голям колкото филийка хляб, съоръжението разполагаше с памет един гигабайт, много повече от нужното за тази програма.

— Готови ли сте? — попита инженерът.

Системният оператор премести мишката и избра една от възможностите, изписани на монитора на „Зулу“. По-старшият оператор зад него потвърди, че изборът е правилен. „Алфа“ и „Бета“ вършеха нормалната си работа и не можеха да ги закачат.

— Вече си в „Зулу“, Чък.

— Ясно — отвърна Чък с усмивка. Костюмираният инженер плъзна диска в отвора и изчака на екрана да се появи съответната графика. Той застана на нея с мишката и отвори нов прозорец, за да извика съдържанието на диска, записано под име „ПОРТА-1“.

В новия прозорец имаше само две неща: програма за инсталиране и „ЕЛЕКТРА-КЛЪРК 2.4.0“. Автоматична антивирусна програма веднага мина през новите файлове и след пет секунди ги обяви за чисти.

— Изглежда наред, Чък — рече системният оператор. Контролиращият го служител кимна в знак на съгласие.

— Е, Рик, мога ли вече да кача сладурчето?

— Давай.

Чък Сърлс избра функцията за инсталиране и потвърди два пъти избора.

Сигурен ли сте, че искате да замените „ЕЛЕКТРА-КЛЪРК 2.3.1“ с новата програма „ЕЛЕКТРА-КЛЪРК 2.4.0“? — попита го едно правоъгълниче. Сърлс застана над квадратчето с „Да“.

НАИСТИНА ли сте СИГУРЕН???? — незабавно го попита друго правоъгълниче.

— Кой е сложил това?

— Аз — отговори системният оператор с широка усмивка.

— Много смешно. — Сърлс натисна още веднъж „Да“.