Том Клэнси - Дълг на честта

„Какво си мислите сега?“ Би пролял кръв, било то и собствената си, за да разбере отговора на този въпрос. Какъвто и да беше, ако подходеше предпазливо към него, можеше да се окаже дори полезен. Би се изненадал, ако научеше, че в главите на останалите около масата се блъскаше същата мисъл.

— Определено изразходват много гориво — започна сутрешния си доклад оперативният командир.

Американският самолетоносач „Дуайт Д. Айзенхауер“ следваше курс нула-девет-осем градуса от изток на юг и се намираше на двеста морски мили югоизточно от атола Фелиду. Скоростта на флотилията беше осемнадесет възла и щеше да нарасне за започването на въздушни операции. Основната тактическа постройка, отбелязана на екрана с флагчета, бе обновена преди четиридесет минути от радара на разузнавателния самолет „Хоукай“ Е-ЗС и сочеше, че индийският флот помпа яко от „Цистерни Чарли“, или каквото там гориво използваха за корабите си.

Схемата пред него спокойно можеше да се отнася за бойна група със самолетоносач от американския флот. Двата индийски носача, „Вираат“ и „Викрант“, бяха в центъра на кръгово разположение, чиято структура измисли американецът Нимиц преди почти осемдесет години. Кръга затваряха „Делхи“ и „Майсур“, индийски ракетоносни разрушители, снабдени с ракетни системи земя-въздух, относно които информацията бе оскъдна — постоянна грижа за пилотите. Вторият пръстен се състоеше от индийската версия на старите руски разрушители клас „Кашин“, също с ракети земя-въздух. Ала най-интересни бяха други два фактора.

— Снабдителните кораби „Раджаба Ган Палан“ и „Шакти“ са се присъединили отново към бойната група след кратък престой в Тривандрум 12 12 Пристанище в Южна Индия. — Б.пр. …

— Колко време са били на котва? — попита Джексън.

— По-малко от двадесет и четири часа — отвърна капитан Ед Харисън, отговарящ за операциите на флотилията. — Заредиха ги доста бързо, сър.

— Значи просто са се отбили за едно бързо зареждане. Колко петрол побират?

— В цистерните около тринадесет хиляди тона всеки, плюс по още хиляда и петстотин за реактивните двигатели. Кораб от същия клас, „Дийпак“, се е откъснал от бойната група след провеждането на недокладвани операции вчера и се отправя на северозапад, вероятно също към Тривандрум.

— Значи работят здравата, за да поддържат цистерните си пълни догоре. Интересно. Продължавай — нареди Джексън.

— Смята се, че бойната група се придружава от четири подводници. Имаме грубите координати на една от тях, а две изгубихме приблизително тук. — Харисън описа с ръка неравен кръг по схемата. — Местонахождението на номер четири е неизвестно, сър. Днес ще се заемем с това.

— А нашите подводници там? — попита Джексън.

— „Санта Фе“ е близо до противника, а „Грийнвил“ се движи между нас и тях. „Шайен“ плава край флотилията ни като ескорт — отвърна контраадмирал Майк Дъбро, докато отпиваше от сутрешното си кафе.

— Планът за деня, сър — продължи Харисън, — е да изпратим четири изтребителя „Ехо“ F/A-18 и снабдителни самолети към това място, обозначено като НОС БОКСИТ, откъдето те ще се насочат на северозапад, ще се приближат на петдесетина километра от индийската флотилия, ще кръжат тридесет минути, след това ще се върнат към БОКСИТ да презаредят и ще кацнат на самолетоносача след полет от четири часа и четиридесет и пет минути. — За да направят четирите самолета това, бяха нужни осем, които да осигурят презареждане във въздуха. По един за всеки на отиване и също толкова на връщане. Това означаваше, че ще използват повечето „танкери“ на „Айк“ 13 13 Умалително име на самолетоносача „Айзенхауер“. — Б.пр. .

— Значи искаме да мислят, че още се движим насам. — Джексън кимна и се усмихна, без да спомене за изтощаването на пилотите, което такава мисия налагаше. — Разбирам, Майк, продължаваме да хитруваме.

— Още не са ни усетили. Ще задържим нещата така — добави Дъбро.

— С какво са заредени „буболечките“? — попита Роби, като използва военния прякор на изтребителя „Хорнет“ F/A-18, „пластмасова буболечка“.

— По четири „харпуна“ всеки. Бели — добави Дъбро. Във флота учебните ракети имаха сигнален цвят синьо. Бойните снаряди обикновено се боядисваха в бяло. „Харпуните“ бяха ракети въздух-земя. Джексън нямаше нужда да пита за снарядите „Сайдуиндър“ и ракетите въздух-въздух от Атлантическия изпитателен полигон, които бяха част от основния арсенал на самолета. — Ще ми се да зная какво, по дяволите, са намислили! — рече тихо командирът на бойната група.