Том Клэнси - Дълг на честта

За съжаление (според него) същото се отнасяше и за съветския флот, а без вражески подводници, от които да се притеснява, родината му, както се е случвало много пъти в миналото, се отблагодари на воините си, като ги забрави. Сега подводниците му нямаха много задачи. Някога големият и страховит съветски флот бе на практика един спомен. Миналата седмица видя сателитни снимки на базите в Петропавловск и Владивосток. Всяка подводница, която Съюзът — руснаците! — имаха, бе завързана успоредно на кея, а на някои от въздушните фотографии съзря оранжевите ивици ръжда по корпусите там, където черната боя се беше олющила.

Други възможни мисии? Следенето на търговския трафик бе направо смешно. Нещо по-лошо: пилотите на „Орион“ с многобройните си самолети Р-ЗC, предназначени също за борба с подводници, отдавна бяха преустроили летателните си апарати така, че да носят ракети въздух-земя, и се движеха десет пъти по-бързо от всяка подводница. А в случай че някой поискаше да разпердушини търговски кораб, те можеха да го направят по-добре и по-бързо.

Същото важеше за бойните кораби или каквото бе останало от тях. Тъжната истина (ако това е точната дума) беше, че американският флот, макар подринат и орязан, можеше да се справи с всеки три световни военноморски сили за по-кратко време, отколкото ще е нужно на противниците да съберат потенциала си и да оповестят в пресата пагубното си намерение.

И сега какво? Даже да спечелиш шампионата „Супербоул“, следващия сезон пак има отбори, срещу които да играеш. В най-сериозната от човешките игри обаче победата си е победа. Не останаха врагове по море, тези по суша също бяха малко и с настъпването на новия свят подводните части бяха първите от множеството униформени съсловия, които щяха да останат без работа. Командирът на тихоокеанските подводници съществуваше само поради бюрократичната инерция. Съществуваха командири на всякакви други тихоокеански сили и подводните части трябваше да имат началник, социално и военно равноправен на другите общности — въздушна, земна и обслужваща.

От деветнайсетте ударни подводници в момента едва седем плаваха в открито море. Четири бяха в основен ремонт и корабостроителниците проточваха работата възможно най-много, за да оправдаят инфраструктурата си. Останалите стояха на котва край снабдителните корабчета или пристаните, докато обслужващият ги персонал си откриваше нови и интересни неща за вършене и оправдаваше своята инфраструктура и военна или цивилна идентичност. От седемте плавателни съда в движение единият следеше китайска ядрена подводница. Тя беше толкова шумна, че Манкузо се надяваше слухът на хидролокаторните оператори да не е сериозно увреден. Да ги дебнеш бе толкова наложително, колкото да следиш слепец на празен паркинг посред бял ден. Други две се занимаваха с екологични проучвания или по-точно следяха океанските популации на различни китове — не заради китоловците, а за природолюбителската общественост. С тази си дейност подводниците му излязоха с цели гърди пред природозащитниците. Китовете се оказаха повече от очакваното. Изчезването им съвсем не бе заплахата, в която някога всички вярваха, и в резултат на това различните екологични групировки имаха свои проблеми с финансирането. На Манкузо му беше все тая. Никога не бе искал да убие кит.

Останалите четири подводници правеха тестове, като тренираха предимно една срещу друга. Природозащитниците обаче си отмъщаваха на подводните части от американския тихоокеански флот. След като тридесет години протестираха срещу конструирането и работата на подводниците, сега те негодуваха срещу разглобяването им и в по-голямата част от работното си време той регистрираше всевъзможни доклади, отговори на запитвания и подробни обяснения към отговорите.

— Неблагодарни копелета — мърмореше той. Нима не помагаше за китовете? Адмиралът изръмжа над чашата с кафе и рязко отвори друга папка.

— Добри новини, капитане — обади се някой без предупреждение.

— Кой, по дяволите, те пусна?

— Имам споразумение е началника ти — отвърна Рон Джоунс. — Казва, че си се заровил в бумагите.

— Той знае най-добре. — Манкузо стана да поздрави госта си. Доктор Джоунс си имаше свои проблеми. Краят на студената война се отрази и на предприемачите, снабдяващи отбраната, а Джоунс се бе специализирал в сонарните 7 7 Сонар — уред за откриване на подводни обекти чрез отразени звукови вълни; хидролокатор. — Б.пр. системи, използвани от подводниците. Разликата беше, че преди това докторът направи бала пари. — Казвай, каква е добрата новина?