Том Клэнси - Дълг на честта

Беше Кимбърли Нортън. Номури имаше добро зрение и уличните лампи бяха достатъчно силни, за да направи няколко бързи снимки с фотоапарата си, преди да излезе от автомобила. Следеше я от другия тротоар, като внимаваше да не поглежда направо към нея, и остави всичко на периферното си зрение. Шпионажът и контрашпионажът бяха част от учебната програма във Фермата. Не бе толкова трудно, а и обектът го улесняваше. Макар и не прекомерно висока по американските стандарти, тук тя наистина изпъкваше подобно на русата си коса. Помисли си, че в Лос Анжелис тя би била незабележима — хубаво момиче сред море от такива. Нямаше нищо необичайно в походката й — момичето се нагаждаше към местните норми, беше леко въздържана и даваше път на мъжете, докато в Америка се очакваше обратното и то ставаше. И въпреки че западните й дрехи се отличаваха донякъде, много хора по улиците бяха облечени по същия начин… С известна изненада той осъзна, че всъщност традиционните одежди бяха по-малочислени тук. Тя сви вдясно по друга улица и Номури я последва на шестдесет-седемдесет метра разстояние. Същински частен детектив, дявол го взел! Агентът на ЦРУ се питаше каква е тази проклета задача.

— Руснаци ли? — попита Динг.

— При това журналисти на свободна практика. Как си със стенографията? — поинтересува се Кларк, докато четеше телекса. Мери Пат пак атакуваше хитро и трябваше да признае, че много я бива за това. Отдавна подозираше, че ЦРУ има свой човек в новинарската агенция. „Интерфакс“ в Москва. Може би Управлението бе изиграло роля за внедряването му в екипа, защото често той беше първият и най-добър източник на политическа информация от Москва. Доколкото знаеше обаче, ЦРУ за първи път го използваше за фалшива самоличност. Втората страница от оперативната заповед ставаше дори по-интересна. Кларк я подаде на Лялин без обяснения.

— Крайно време беше — ликуваше бившият руснак. — Ще искате имена, адреси и телефонни номера, нали?

— Би помогнало, Олег Юриевич.

— Искате да кажете, че ще навлезем в истинския шпионаж? — попита Чавес. Щеше да му е за пръв път. През повечето време с Кларк бяха полувоенни служители, изпълняващи или прекалено опасни, или твърде необичайни задачи за редовни агенти.

— Много вода изтече оттогава и за мен, Динг. Олег, така и не те попитах на какъв език си ръководел хората си.

— Винаги на английски — отговори Лялин. — Никога не съм издавал японските си езикови умения. Често съм събирал информация по този начин. Мислеха, че могат да си бъбрят безопасно направо пред мен.

„Хитро! — помисли си Кларк. — Просто си стоиш с глупаво провиснала джука като на куче и хората явно изобщо не те надушват.“ Само дето при тях с Динг изражението щеше да е съвсем искрено. Джон си каза, че истинската мисия не е да се правят на супершпиони и че са достатъчно подготвени за онова, което трябваше да направят. Във вторник заминаваха за Корея.

Като пореден пример за сътрудничество между агенциите, един хеликоптер UH-1H на Националната гвардия в Тенеси излетя с Ребека Ъптън, трима мъже и бензиновите резервоари за националната лаборатория в Оук Ридж. Резервоарите бяха увити в прозрачни найлони и пристегнати с ремъци така, сякаш и самите те са пътници.

Историята на Оук Ридж започваше в началото на четиридесетте години, когато е бил част от най-ранния Манхатънски технически проект — име, служещо за параван на първите опити с атомни бомби. Огромните здания помещаваха все още функциониращата апаратура за разбиване на уран, макар да имаше много други промени, включително прибавянето на летище за хеликоптери.

Вертолетът направи един кръг, за да провери вятъра, след което кацна. Въоръжен пазач въведе групичката вътре, където ги чакаха високопоставен учен и двама лабораторни специалисти: министърът на енергетиката лично ги бе повикал в тази съботна вечер.

Научната страна на случая беше разрешена за по-малко от час. Щеше да е нужно още време за допълнителни тестове. Цялостният доклад на Националното управление по безопасност на транспорта щеше да засяга неща като предпазните колани, ефикасността на детските защитни седалки в колата на Дентън, как са се представили въздушните възглавници и така нататък. Ала всички знаеха, че основното (причината за смъртта на петима американци) е, че резервоарите на „Креста“ са били направени от неправилно обработена стомана, чиято структурна здравина поради корозията бе спаднала до една трета от очакваното. Черновата на това заключение беше нахвърляна грубо с подръчната текстообработваща програма, отпечатана и изпратена по факса до дирекцията на Министерството на транспорта, намиращо се в близост до Смитсъновия авиационно-космически музей във Вашингтон. Макар заглавието на състоящото се от две страници резюме да бе „ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ“, информацията щеше да се приеме като Светото писание. Ребека Ъптън си помисли, че най-удивителното е как всичко приключи за по-малко от шестнадесет часа. Никога не бе виждала държавата да действа толкова бързо за каквото и да било. „Колко жалко, че не го прави винаги“ — каза си тя, докато се унасяше в задната кабина на хеликоптера по време на обратния полет към Нашвил.