Том Клэнси - Дълг на честта

Сервизът разполагаше с три хидравлични подемни машини. Крестите бяха стоварени отвън, след което ги прикараха с бутане вътре, върху стоманените платформи. Двете бяха вдигнати едновременно, което позволи на растящата тълпа да се вмъкне отдолу. Ъптън контрастираше като най-ниската и се наложи да си пробие път навътре с лакти. В крайна сметка случаят бе неин или поне тя така си мислеше. Някакъв фотограф започна да заснема филм и жената забеляза, че на калъфа на камерата с жълти печатни букви е изписано „ФБР“. Какво ставаше, по дяволите?

— Очевидна структурна повреда — отбеляза един капитан от щатската полиция, шеф на тукашния отдел за разследване на произшествия. Останалите кимнаха всезнаещо.

— Кой разполага с най-добрата техническа лаборатория наоколо? — поинтересува се човек с неофициални дрехи.

— Университетът „Вандербилт“ би бил добро място като за начало — уведоми ги Ребека. — Още по-добра е Националната лаборатория в Оук Ридж.

— Вие ли сте госпожица Ъптън? — попита мъжът. — Аз съм Брус Клиъри от ФБР.

— Защо сте…

— Мадам, просто отивам там, където ме изпратят. — Той се усмихна и продължи: — Транспортното министерство поиска помощта ни за разследването. В момента от Вашингтон за насам лети квалифициран техник от лабораторията ни по криминалистика. — „И то със самолет на Министерството на транспорта“ — премълча той. Нито Клиъри, нито някой друг от бюрото му някога бе разследвал автопроизшествие, но щом заповедите идваха от самия директор, наистина не му трябваше да знае повече.

Госпожица Ъптън внезапно се почувства като фиданка в гора от гиганти, но тя също си имаше работа, а и бе единственият истински експерт тук. Като извади фенерче от джоба си, Ребека започна подробен преглед на бензиновия резервоар. Изненада се, когато хората й осигуриха пространство. Вече беше решено, че нейното име ще бъде на корицата на доклада. Участието на ФБР щеше да се омаловажи като напълно рутинно сътрудничество между две агенции, подпомагащо следствието, започнато от млад, всеотдаен, умен инженер от НУБТ, при това жена. Тя щеше да застане начело на случая. Ребека Ъптън щеше да обере всички лаври и за работата на другите, понеже не биваше да изглежда, че се полагат съгласувани усилия с предопределена цел, въпреки че бе точно така. Така или иначе тя започна това, а за да се извлекат наистина големи политически дивиденти, трябваше да се хвърлят няколко трохи на незначителните хора. Всички мъже наоколо или го знаеха, или бяха започнали да подозират, макар не всички да схващаха за какво всъщност става дума. Просто знаеха, че някакъв конгресмен моментално привлече вниманието на един министър и на директора на най-могъщата, независима държавна институция и че искаше бързи действия. Изглежда, щеше да ги подучи. Като гледаха нагоре към долната част на предмета, бил само преди няколко часа кола на семейство, отиващо при бабата, причината за злополуката изглеждаше толкова очевидна, колкото подут от бой нос. Старшият представител на ФБР си помисли, че всъщност трябва да се направи само технически анализ на смачкания резервоар. За тази цел щяха да отидат до Оук Ридж, чиито лабораторни съоръжения често помагаха на ФБР. За това щеше да е нужно съдействието на Министерството на енергетиката, ала щом Ал Трент можеше да разтърси две големи дървета за по-малко от час, какво щеше да му коства да разтърси още едно?

Номури си помисли, че следенето на Гото не е трудно, макар че можеше да се окаже уморително. За мъж на шестдесет години, той притежаваше похвална енергичност и желание да изглежда млад. Постоянно идваше тук, най-малко три пъти седмично. Това бе чайната, посочена от Казуо — не по име, но с достатъчно подробности, за да успее Номури да я разпознае, а после всичко да се потвърди. Беше виждал тук да влизат както Гото, така и Ямата: никога заедно, ала никога и с повече от няколко минути разлика, понеже щеше да е непристойно последният да кара другия да чака прекалено дълго. Ямата винаги си тръгваше пръв, а другият винаги се застояваше поне час, но никога повече от два. Имаше следната хипотеза: делова среща, последвана от почивка и развлечения, докато другите вечери бяха само за почивка и развлечения. Сякаш герой от кинокомедия, Гото винаги излизаше с блажена и наперена походка, с която се добираше до чакащата кола. Шофьорът му със сигурност беше в нещата: отворената врата, поклон, а сетне дяволитата усмивка на лицето му, докато заобикаляше към своята врата. При всеки удобен случай Номури проследяваше колата на Гото дискретно и много предпазливо, като два пъти го изгуби заради движението, ала последните два пъти и в три други случая го следва чак до дома му и се увери, че след уговорените срещи той винаги отива на един и същ адрес. Добре. Сега, докато седеше в колата си и сърбаше чай, щеше да мисли за другата част от мисията си. Отне му четиридесет минути.