Том Клэнси - Дълг на честта

Ед и Мери Патриша Фоли бяха в кабинета си на последния етаж на дирекцията на ЦРУ. Необичайното им обществено положение допринесе за някои архитектурни и организационни проблеми в Управлението. Мери Пат заемаше поста заместник-директор на оперативния отдел — първата жена с такъв чин във водещата разузнавателна служба в Америка. Опитен разузнавач, превърнала се в най-добрия и най-дългогодишен агент в страната си, тя бе каубойската половинка от най-добрия съпружески екип, съществувал някога в ЦРУ. Съпругът й Ед не блестеше толкова, но беше по-внимателен при съставянето на планове. Съответните им тактически и стратегически заложби се допълваха изключително добре и въпреки че Мери Пат спечели големия пост, тя моментално задоволи нуждата си от административен помощник, като постави Ед в този кабинет и го направи равнопоставен на нея ако не от бюрократична, то поне от практична гледна точка. Стената беше избита за нова врата, за да може той да идва, без да минава през изпълнителния секретар в преддверието, и заедно те управляваха съкратения следствен състав на ЦРУ. В деловите отношения бяха толкова близки, колкото в брака си, като тук влизаха и всички съпътстващи го компромиси. Резултатът беше най-гладкото управление на оперативния отдел от години насам.

— Трябва да изберем име, скъпа.

— Какво ще кажеш за ПОЖАРНИКАР?

— И да не е ОГНЕБОРЕЦ?

Последва усмивка.

— И двамата са мъже.

— Е, Лялин твърди, че се справят добре с лингвистиката.

— Достатъчно добре, че да си поръчат обяд и да намерят тоалетната. — Усвояването на японския език не беше дребно интелектуално предизвикателство. — На колко искаш да се обзаложим, че го говорят с руски акцент?

Крушката светна в умовете и на двамата приблизително едновременно.

— Фалшиви паспорти?

— Точно… — Мери Пат почти се разсмя. — Смяташ ли, че някой ще възрази?

Бе незаконно агенти на ЦРУ да се прикриват зад самоличността на журналисти. По-точно на американски журналисти. Наскоро правилото беше преразгледано по настояване на Ед, за да бъде изтъкнато, че доста от агентите, наемани от служителите му, са журналисти от Третия свят. Понеже и двамата агенти, натоварени с операцията, говореха отличен руски, можеха лесно да ги прикрият като руски журналисти, нали? Така се нарушаваше същността на правилото, но не и формулировката му. Да, Ед Фоли също имаше своите каубойски моменти.

— О, чудесно — рече Мери Пат. — Кларк пита дали бихме желали той да даде ход на повторното активизиране на БОДИЛ.

— Трябва да говорим с Райън или с президента за това — подчерта Ед, ставайки пак консервативен.

Обаче същото не важеше за жена му.

— Не, не трябва. Нужно ни е одобрение, за да използваме мрежата, не за да проверим дали още съществува. — Леденосините й очи проблеснаха, както обикновено ставаше, когато хитрува.

— Мила, малко е рисковано — предупреди я Ед. Това обаче бе една от причините да я обича. — Но ми харесва. Съгласен съм, ако само проверяваме дали мрежата е още там.

— Боях се, че ще трябва да злоупотребя с високото си положение, скъпи.

За прегрешението съпругът й поиска прекрасна жертва:

— Затова приготви вечерята навреме, Мери. Заповедите ще влязат в сила от понеделник.

— Трябва да спрем пред „Джайънт“ на път за вкъщи. Нямаме хляб.

Конгресменът Алън Трент от Масачузетс се намираше в Хартфорд, щата Кънектикът. Беше си взел свободна събота, за да хване баскетболния мач между университетите на двата щата, отборите на които тази година изглеждаха като съперници от регионален шампионат. Това обаче не го освобождаваше от нуждата да работи и затова при него имаше двама служители, очакваше се да дойде и трети. Чувстваше се по-удобно в хотел „Шератон“, разположен в съседство с хартфордската градска зала, отколкото в кабинета си — лежеше на леглото с разпрострени около него документи… „Съвсем като Уинстън Чърчил — помисли си той, — но без шампанско наблизо.“ Телефонът до леглото му иззвъня. Трент не посегна да го вдигне. Имаше си служител за това и се научи да не забелязва звъненето му.

— Ал, обажда се Джордж Уайли от автомобилния завод „Диърфийлд“.

Уайли допринасяше много за политическите кампании на Трент, а и притежаваше голямо предприятие в неговия окръг. Поради тези две причини той можеше да настоява за вниманието на Ал, когато си поискаше.

— Как, по дяволите, ме е проследил дотук? — запита Трент тавана, докато взимаше слушалката. — Ей, Джордж, как си днес?