Том Клэнси - Дълг на честта

— Как ви се струва, мадам? — попита Никълсън, като се чудеше дали тя изобщо знае нещо. Помисли си, че погледът й изглежда разбиращ, а и не се плашеше да оцапа дрехите си, което беше обнадеждаващо.

— И двата резервоара. — Тя посочи натам. — Този направо се е отпрал. Другият се е смачкал от удара и е заминал. Колко бързо е станал?

— Сблъсъкът ли? — Той поклати глава. — Скоростта не е била толкова голяма. Грубо пресметнато, между шестдесет и пет и осемдесет.

— Мисля, че сте прав. Бензиновите резервоари си имат стандарти за структурна здравина и този удар не би трябвало да ги е надхвърлил. — Тя взе предложената й кърпичка и избърса лицето си. — Благодаря ви, сержант. — Отпи от кафето си и погледна пак към останките с недоумение.

— За какво мислите?

Госпожица Ъптън се обърна пак.

— Мисля, че шест човека…

— Пет — поправи я Никълсън. — Шофьорът на камиона е спасил едното дете.

— О, не знаех. Не би трябвало да се случи. Няма основателна причина. Ударът е станал с по-малко от ето километра в час, няма нищо наистина необичайно около физичните фактори. Обзалагам се, че нещо не е наред в конструкцията на колата. Къде ще ги откарате? — поинтересува се тя, като вече се чувстваше направо професионалист.

— Колите ли? В Нашвил. Ако искате, мога да ги задържа в управлението, мадам.

Тя кимна.

— Добре, ще се обадя на шефа. Вероятно ще направим от това федерално разследване. Хората ви ще имат ли нещо против? — Никога не беше го правила преди, ала знаеше от инструкциите, че има правото да започне цялостно следствие от името на Националното управление по безопасност на транспорта (НУБТ). Известно най-вече с анализирането на самолетни катастрофи, НУБТ проучваше също необичайни влакови и пътни злополуки и имаше власт да изиска съдействието на всяка федерална агенция при преследване на сигурни данни.

Никълсън бе участвал в едно подобно разследване. Той поклати глава.

— Мадам, шефът ми ще ви окаже нужното съдействие.

— Благодаря ви. — Ребека Ъптън едва не се усмихна, но тук не му беше мястото. — Къде са оцелелите? Ще трябва да ги разпитаме.

— Една линейка ги откара обратно към Ноксвил. Това е само предположение, но сигурно са ги хвърлили с хеликоптер до „Шрайнърс“. — Знаеше, че тази болница разполага със страхотно отделение за обгаряния. — Нуждаете ли се от още нещо, мадам? Чака ни разчистване на шосето.

— Моля ви, внимавайте с колите…

— Ще ги третираме като веществени доказателства, мадам — увери сержант Никълсън с бащинска усмивка будната девойка.

Госпожица Ъптън си помисли, че като цяло денят не е лош. Пътниците на колите бяха извадили кофти късмет (това се разбираше от само себе си и реалността на ужасната им смърт имаше въздействие върху нея), но работата й беше такава, а сега получаваше първата си наистина смислена задача, откак постъпи в Министерството на транспорта. Върна се при своя нисан-комби и като съблече работния комбинезон, надяна на негово място служебния си анорак. Не топлеше кой знае колко, ала за пръв път в кариерата си се чувстваше така, сякаш наистина е част от важен екип, вършещ отговорна работа, и искаше целият свят да узнае коя е и какво прави.

— Здрасти.

Ъптън се обърна и видя усмихнатата физиономия на телевизионен репортер.

— Какво искате? — попита тя остро, решила да се държи много делово и официално.

— Има ли нещо, което можете да ни кажете? — Той държеше микрофона си ниско, а операторът му, макар и наблизо, не снимаше в момента.

— Само неофициално — рече Беки Ъптън след моментен размисъл.

— Става.

— И двата резервоара за гориво са излезли от строя. Ето какво е убило тези хора.

— Това необичайно ли е?

— Изключително. — Тя направи пауза. — Ще има разследване на НУБТ. Няма основателна причина за случилото се. Ясно?

— Като бял ден. — Райт погледна часовника си. След десет минути отново щеше да се включи на живо по сателита и този път щеше да разполага с нещо ново, което винаги е хубаво. Репортерът се отдалечи с наведена глава, като съчиняваше новия си коментар за световната аудитория. Какво страхотно развитие: Националното управление за безопасен транспорт щеше да разследва колата на годината в класацията на „Мотър тренд“ за потенциално смъртоносен дефект в защитната система. Никаква основателна причина за смъртта на тези хора значи. Чудеше се дали сега операторът му можеше да се приближи достатъчно, за да улови овъглените и празни детски седалки в задното купе на другата кола. Хубав материал!