Том Клэнси - Дълг на честта

— Сър, според мен и според полицаите, озовали се на произшествието, бензиновите резервоари и на двете коли са излезли от строя и са причинили фаталния пожар. При повърхностен преглед изглежда, че няма явна механична причина за станалото с резервоарите. Следователно ще препоръчам на началника си да започнем разследване за определяне на причината за инцидента.

— И двата бензинови резервоара са протекли, така ли? — попита гласът.

— Да, но е било по-лошо от протичане. И двата са претърпели тежки повреди.

— Можете ли да ми кажете още нещо?

— На този етап смятам, че не. Не. — Ъптън направи пауза. Щеше ли този човек наистина да спомене името й пред министъра? Ако беше така… — Има нещо гнило в това, господин Трент. Вижте, завършила съм машиностроене и втората ми специалност е съпротивление на материалите. Силата на удара не обяснява двете катастрофални структурни повреди. Съществуват държавни предпазни стандарти за структурната здравина на автомобилите и техните компоненти и тези параметри надхвърлят неколкократно условията, които видях на местопроизшествието. Полицаите, с които говорих, са съгласни с мен. Трябва да направим някои изследвания, за да сме сигурни, но такова е вътрешното ми усещане. Съжалявам, не мога да ви кажа повече засега.

„Това момиче ще отиде далеч“ — каза си Трент, седнал в стаята си в хартфордския „Шератон“.

— Благодаря ви, госпожице Ъптън. Оставих телефона си в службата ви в Нашвил. Моля ви да ми се обадите, когато пристигнете. — Той остави слушалката и като помисли около минута, нареди на младшия си помощник: — Обади се на министъра на транспорта и й кажи, че малката Ъптън е голяма работа… Не, свържи ме с нея и лично ще й кажа. Пол, доколко лабораторията на НУБТ става за точни изследвания? — попита Трент, който изглеждаше и се чувстваше все повече като Чърчил, замислящ десанта в Европа. Е, той не планираше чак това.

— Съвсем не е лоша, но университетът…

— Точно така. — Трент натисна копчето за открита линия и набра друг номер по памет.

— Добър ден, конгресмене — каза Бил Шоу по телефона си и погледна към Дан Мъри. — Между другото, налага се да ви видим другата седмица и…

— Трябва ми помощ, Бил.

— Каква точно помощ, сър? — Избраните висши служители бяха винаги „сър“ или „мадам“ при официални разговори дори за директора на ФБР. Това важеше особено силно, ако въпросният конгресмен оглавява следствената комисия, член е на юридическата, а участва и в бюджетната комисия. Освен това въпреки всичките си лични… ексцентричности Трент винаги е бил добър приятел на Бюрото, критикуващ го честно. Решаващият фактор обаче бе по-прост: и трите му комисийни поста влияеха на ФБР. Шоу слушаше и си водеше бележки. — Шеф на клона ни в Нашвил е Брус Клиъри, обаче ни е нужна официална молба за съдействие от Транспортното, за да можем… Да, естествено, ще чакам обаждането й. За мен е удоволствие да помогна. Да, сър. Дочуване. — Той вдигна поглед от бюрото си. — Какво, по дяволите, го вълнува Ал Трент някаква катастрофа в Тенеси?

— А какво ни интересува нас? — попита Мъри съвсем уместно.

— Той иска нашата лаборатория да съдейства на НУБТ при съдебната експертиза. Ще се обадиш ли на Брус да му кажеш, че трябва да приготви най-добрия си техник? Проклетата катастрофа стана едва тази сутрин, а Трент иска резултати с вчерашна дата.

— Досега вдигал ли ни е на крак за нещо?

Шоу поклати глава.

— Никога. Мисля, че не искаме да загубим благоразположението му. Той ще трябва да участва в срещата с председателя. Ще се наложи да обсъдим отнемането на имунитета на Килти, забрави ли?

Телефонът на Шоу избръмча.

— Министърът на транспорта на трета, директоре.

— Този приятел наистина е подпалил здравата нечий задник като за съботен следобед — отбеляза Мъри. Той стана от стола и се отправи към един телефон в другия край на стаята, докато директор Шоу приемаше разговора с министъра. — Дай ми централата в Нашвил.

Полицейският склад за съхраняване на катастрофирали или откраднати превозни средства беше част от същия сервиз, където се ремонтираха колите на щатската полиция. Ребека Ъптън не бе ходила там никога досега, ала шофьорите на аварийните коли го знаеха и тя безпроблемно ги следваше. Служителят на портала даде на висок глас инструкции на първия шофьор и вторият продължи след него, следван от инженера от НУБТ. Накрая те се насочиха към една празна или почти празна площ. Там имаше шест автомобила (две полицейски патрулни коли с отличителни белези и четири без), плюс десетина човека, всичките с високи чинове, ако се съдеше по вида им. Един от тях беше шефът на Ъптън и тя за пръв път наистина осъзна колко дебела ставаше работата.