Том Клэнси - Дълг на честта

Погледите се насочиха почти неусетно към Мацуда-сан. Действително, мнозина смятаха, че неговите затруднения ще бъдат изненада за Ямата, макар че поискването на среща с него сигурно бе разпалило любопитството му достатъчно, та да задейства страховитите си разузнавателни възможности. Ръководителят на един от най-големите световни конгломерати говореше със скромно, макар и тъжно достойнство, не бързаше, точно както подобава, и обясняваше, че естествено стечението на обстоятелствата, причинили финансовия му проблем, не е по вина на неговото ръководство. Компанията му започна с корабостроене, разпростря се в строителството, а след като се задълбочи и в битовата електроника, Мацуда се устреми към директорското място в средата на осемдесетте и донесе на акционерите си такава възвращаемост, за каквато мнозина само си мечтаеха. Мацуда-сан лично разказваше историята и Ямата не прояви ни най-малко нетърпение. В крайна сметка в негова полза беше всички да чуят от тази уста историята на собствения им общ успех, защото, като забележеха сходствата в успеха, те щяха да изпитат също страх от сходна лична катастрофа. А че този кретен бе решил да стане основен играч в Холивуд, като профука несметно количество пари за триста и двадесет декара на булевард „Мелроус“ и за една хартийка, според която можеше да прави филми… Е, проблемът си беше негов, нали?

— Корумпираността и безчестието на тези хора са наистина изумителни — продължаваше Мацуда с глас, какъвто католически свещеник можеше да чуе в изповедалнята и да се запита дали грешникът отричаше греховете си, или просто оплакваше орисията си. В този случай двата милиарда долара бяха дотолкова загубени, колкото ако ги беше запалил, за да си опече наденички.

Ямата би могъл да каже „Предупредих ви“, само че не беше го направил дори след като съветниците му по инвестициите, американци в конкретния случай, проучиха същата сделка и го посъветваха да не я сключва с най-силни аргументи. Вместо това той кимна дълбокомислено.

— Очевидно не бихте могли да го очаквате, особено след всички уверения, които сте получили, и изключително справедливата цена, която сте платили в замяна. Изглежда, приятели мои, че общоприетата търговска етика не им говори нищо. — Огледа масата и бе възнаграден с кимвания. — Мацуда-сан, кой здравомислещ човек би казал, че имате някаква вина?

— Мнозина — отвърна той, доста смело според всички останали.

— Не и аз, приятелю. Кой помежду ни е по-почтен и по-прозорлив? Кой измежду нас е служил по-усърдно на корпорацията си? — Райзо Ямата поклати печално глава.

— По-тревожното, приятели, е, че може би подобна участ чака всички ни — заяви тихо един банкер, като намекваше, че банката му пази документите за притежаваните от Мацуда недвижими имоти както в Япония, така и в Америка, и че фалитът на този конгломерат ще намали резервите му до опасно равнище. Проблемът беше, че макар да можеше да устои на корпоративния банкрут не само на теория, но и на практика, нужно бе само да се насади схващането, че резервите му са по-слаби, отколкото са в действителност, за да бъде нанесен удар на институцията му. А такава идея би могла да се появи в някой вестник просто по недоглеждане на един-единствен репортер. Като следствие от такова погрешно съобщение или слух бе възможно да започне масово изтегляне на капитали от банката и лъжата да стане истина. Разбира се, после изтеглените пари щяха да бъдат вложени другаде (в крайна сметка бяха твърде много, за да ги пъхнат под дюшеците), при което щяха да му бъдат върнати като заем от някой банкер от приятелска корпорация, искащ да защити колегата си, ала една следваща криза (съвсем вероятна перспектива) можеше да срине всичко.

Нещо, което не се споменаваше и всъщност до голяма степен и не хрумваше никому, беше, че мъжете в тази зала сами си бяха навлекли кризата чрез зле обмислени сделки. Това беше решаващо невежество, споделяно от всички… „Или от почти всички“ — каза си Ямата.

— Основният проблем е, че икономическата основа на страната ни лежи не върху скала, а върху пясък — започна Ямата по-скоро като философ. — Колкото и слаби и глупави да са американците, съдбата ги е дарила с неща, от които ние сме лишени. В резултат на това, макар народът ни да е интелигентен, ние винаги сме в неизгодно положение. — Всичко това го бе казвал и преди, ала сега те за пръв път го слушаха и трябваше да приложи целия си самоконтрол, за да не злорадства. Предпочете да използва дори по-голяма част от риторичните си умения, отколкото в досегашните разговори. Погледна към един от тях, който преди никога не се съгласяваше с него. — Помните ли, когато казахте, че истинската ни сила е в усърдието на работниците ни и умението на конструкторите ни? Бяхте прав, приятелю. Това са силни страни и нещо повече: силни страни, които американците не притежават в такова изобилие, но понеже съдбата по свои си причини се е усмихнала на тези гайджин, те могат да матират предимствата ни, защото са превърнали късмета си в истинска власт, а власт ние нямаме. — Направи пауза и прецени отново публиката си, като се вгледа в очите им и измери студенината там. Макар част от тази култура и възпитан с нейните правила, сега Ямата трябваше да рискува. Това бе моментът. Беше сигурен. — Ала всъщност случаят не е точно такъв. Те избраха да поемат този път, докато ние избрахме да не го правим. И ето, сега трябва да плащаме за лошата преценка. Като изключим едно нещо.