Том Клэнси - Дълг на честта

Този страх го подтикна да приеме една позиция спрямо Америка, за която знаеше, че е опасна. А сега дори това не стигаше, нали?

— Мнозина биха казали същото — призна Гото с най-изискания си маниер. — И ви поздравявам за смелостта. Уви, реални обстоятелства навредиха на страната ни. Например промяната на съотношението между долара и йената имаше опустошителни последици върху инвестициите ни в чужбина и те може да са резултат единствено на съзнателна политика от страна на нашите уважаеми търговски партньори.

Министър-председателят си помисли, че има нещо в начина му на говорене. Думите му звучаха като по сценарий. Чий сценарий ли? Е, това бе съвсем очевидно. Премиерът се питаше дали Гото осъзнава, че е в дори по-лоша позиция от човека, чието място копнееше да заеме. Вероятно не, ала това му даваше слаба утеха. Ако Гото спечелеше поста, той щеше да е още повече в лапите на господарите си, принуждаван да води политика, която можеше да е както добре, така и зле обмислена. И за разлика от самия него той можеше да е достатъчно глупав, та да повярва, че всъщност преследва политика, която е мъдра и същевременно негова. Колко ли щеше да трае тази илюзия?

Кристофър Кук знаеше, че е опасно да го прави толкова често. Често ли? Ами горе-долу всеки месец. Дали това е често? Кук бе помощник на заместник държавния секретар, а не разузнавач и не беше чел този учебник, в случай че имаше такъв.

Гостоприемството впечатляваше както винаги — хубавата храна, виното и изисканата обстановка, бавното преминаване от тема на тема, като се започваше от учтивите въпроси, изцяло проформа, относно състоянието на семейството му, за голфа и за мнението му по този или онзи социален проблем. Да, времето бе необичайно приятно за тази част от годината, както Сейджи постоянно отбелязваше. Съвсем логично, тъй като есента и пролетта във Вашингтон са доста приятни, докато лятото е горещо и задушно, а зимата влажна и усойна. Беше отегчително даже за професионалния дипломат, добре познаващ безсмислените брътвежи. Нагумо живееше във Вашингтон от достатъчно време, че да се изчерпят оригиналните му забележки, и през последните няколко месеца започна да се повтаря. „Добре де, защо пък трябва да е различен от другите дипломати по света?“ — запита се Кук, но щеше да бъде изненадан.

— Разбрах, че сте постигнали важно споразумение с руснаците — подхвърли Сейджи Нагумо, когато съдовете от вечерята бяха разчистени.

— Какво имаш предвид? — попита Кук, като сметна това за продължение на празните приказки.

— Чухме, че ускорявате унищожаването на междуконтиненталните балистични ракети — продължи той и отпи от виното си.

— Добре си информиран — впечатли се Кук дотам, че пропусна един знак, какъвто досега не бе получавал. — Това е доста деликатна тема.

— Няма съмнение, но е и чудесно развитие на нещата, нали? — Той вдигна чаша за приятелски тост. Кук с удоволствие го последва.

— Със сигурност — съгласи се служителят на Държавния департамент. — Както знаеш, такава е целта на американската външна политика от края на четиридесетте, още от Бърнард Барух 20 20 Бърнард Менъс Барух (1870–1965) — американски финансист и държавник. — Б.пр. , ако не ме лъже паметта: да се елиминират оръжията за масово унищожение и съпътстващата ги заплаха за човешката раса. Та както знаеш…

Нагумо неочаквано го отряза:

— Зная по-добре, отколкото можеш да си представиш, Кристофър. Дядо ми живееше в Нагасаки. Беше механик във военноморската база, намирала се някога там. Той не умря от бомбата, но за съжаление трябва да ти кажа, че жена му нямаше този късмет. Беше обаче лошо обгорен от последвалия пожар и аз добре помня белезите му. За нещастие преживяното ускори смъртта му. — Умело изигран коз, още повече че беше лъжа.

— Не знаех, Сейджи. Съжалявам — добави Кук искрено. В крайна сметка целта на дипломацията бе да се предотврати войната, когато е възможно, а при неуспех да се приключи с възможно най-малко кръв.

— Така че, както можеш да си представиш, аз съм силно заинтересован от окончателното премахване на тези ужасни неща. — Нагумо се чукна с Кук. Шардонето беше превъзходно и добре вървя с основното ястие.

— Ами твоята информация е съвсем точна. Не съм специално осведомен по въпроса, както разбираш, но дочух някои неща в ресторанта — прибави Кук, за да покаже на приятеля си, че обядва на седмия етаж в сградата на Държавния департамент, а не в по-плебейското кафене.