Том Клэнси - Дълг на честта

Проблемът беше, че макар да можеха да го направят веднъж, може би два или дори три пъти, скоро събитията щяха да се изсипят като водопад и да тръгнат рязко по инерция и щеше да дойде мигът, в който те нямаше да могат да направят необходимото, за да задържат къщичката от карти. Човек трудно можеше да си представи последствията.

И шестимата забиха погледи във водата, неспособни да погледнат другите в очите, понеже обществото им не позволяваше на мъжете да споделят страха, а всички изпитваха именно страх. В края на краищата те носеха отговорност. Техните корпорации бяха изцяло в ръцете им, управлявани авторитарно като авоарите на Дж. П. Морган 19 19 Джон Пиърпонт Морган (1837–1937) — американски финансист. — Б.пр. . Контролът им бе придружен от разточителен начин на живот, необятна индивидуална власт и най-сетне пълна лична отговорност. В крайна сметка всички решения са били техни. И ако са били погрешни, тогава те носеха отговорността пред общество, в което публичният неуспех е мъчителен като смъртта.

— Ямата-сан е прав — промълви един от банкерите, без да помръдне тялото си. — Сбърках, че оспорих мнението му.

Възхитени от смелостта му и сякаш в един глас, останалите кимнаха и прошепнаха:

— Хай.

Сетне се обади друг:

— Трябва да му поискаме съвет.

Заводът работеше на две трескави смени — толкова популярен беше продуктът му. Разположена сред възвишенията на Кентъки, единичната сграда заемаше към четиристотин декара и бе заобиколена на свой ред от паркинг за работниците и друг за продуктите, с товарителница за камиони и такава за влакове.

Водещият нов автомобил на американските и японските пазари „Креста“ бе кръстен на състезанието с тобогани в Сейнт Мориц в Швейцария, където леко пийналият началник на японска автомобилна компания приел предизвикателството да си опита късмета с една от измамливо простите шейни. Той се стрелнал надолу по трасето, само че загубил контрол на коварния завой Шатълкок, превърнал се в снаряд и така си изкълчил хълбока. За да почете пистата, дала му заслужен урок по смиреност, в местната спешна клиника той решил да увековечи преживяването си чрез нова кола, представляваща по това време само поредица от чертежи и детайли.

Както почти всичко, създадено от японската автоиндустрия, „Креста“ бе шедьовър на техниката. С общодостъпна цена и предно предаване, свързано със спортен, икономичен шестнайсетклапанов двигател с четири цилиндъра, тя побираше двама възрастни отпред и безпроблемно две-три деца отзад и беше станала за нула време както кола на годината в класацията на „Мотър тренд“, така и спасител за японския производител, за когото цели три години продажбите намалявали поради възродителните усилия на Детройт да си възвърне американския пазар. Като единствения много популярен автомобил за млади хора със семейства той бе „затрупан“ от оферти и се произвеждаше от двете страни на Тихия океан, за да отговори на повсеместното търсене.

Този завод, построен на петдесетина километра от Лексингтън, Кентъки, беше последна дума на техниката във всяко отношение. Служителите получаваха синдикални надбавки, без да трябва да стават членове на Съюза на автомобилните работници. И при двата си опита да създаде цехов комитет, наблюдаван от Националното управление за трудови отношения, могъщата организация не успя да събере дори четиридесет процента от гласовете и се оттегли, като мърмореше за небивалата глупост на работниците.

Както при всички подобни операции, в тази също имаше нотка на нереалност. От единия край на зданието влизаха авточасти, а от другия излизаха готови автомобили. Някои от частите дори бяха американско производство, макар те да не бяха толкова много, колкото на американското правителство му се искаше. Всъщност директорът на фабриката също би предпочел повече домашни продукти, особено през зимата, когато неблагоприятното време в океана можеше да попречи на доставката на части (даже еднодневно забавяне на един-единствен кораб можеше застрашително да изчерпи някои запаси, понеже заводът работеше при минимални режийни разходи), а търсенето на неговите крести бе по-голямо от възможностите му да ги произвежда. Частите пристигаха предимно в натоварени на влак сандъци от пристанища на двете американски крайбрежия, сортираха ги и ги складираха в съседство с онзи сектор на монтажната линия, където щяха да ги поставят на автомобилите. Немалко от работата се извършваше от роботи, ала нищо не можеше да замени сръчните ръце на виждащ и мислещ работник, а и по принцип хората не обичаха автоматизираните функции. Самата продуктивност на завода допринасяше за достъпната цена на модела „Креста“. А натоварената програма и многото извънредна работа привличаха работници, които като част от този район за пръв път вкусваха наистина добре платена промишлена работа и се раздаваха с не по-малко усърдие от японските си колеги. И дори, както скрито признаваха японските им началници пред себе си и във вътрешните фирмени дневници, с доста по-голяма изобретателност. Цели дванадесет значими нововъведения, предложени от работници на този конвейер само тази година, бяха възприети незабавно в подобни фабрики на повече от девет хиляди километра оттук. Самият ръководен персонал се наслаждаваше с размах на живота в Средна Америка. Цената на домовете им и просторната земя, която вървеше с тях, им дойдоха като поразителни открития и след първоначалното неудобство от това, че са на чужда територия, всички те започнаха да се поддават на местната гостоприемност, да правят компания на местните адвокати по игрищата за голф, да се отбиват в „Макдоналдс“ за хамбургер, да гледат как техните деца играят тенис с местните, често пъти удивени от доброто посрещане след всичко, което бяха очаквали. (Местната система за кабелна телевизия дори прибави Ен Ейч Кей към услугите си заради двестате семейства, които искаха родна атмосфера.) С течение на времето те също натрупаха хубава печалба за търговската им централа, която сега за съжаление просто беше притисната да намали дори произвежданите в Япония крести поради неочаквано високата продуктивност на завода в Кентъки и продължаващото падане на долара спрямо йената. Поради същата причина тази седмица се купуваше допълнително земя, за да се увеличи капацитетът на фабриката с шестдесет процента. Една трета смяна, макар и възможна, би намалила поддържането на конвейера и съответно би имала негативен ефект върху качествения контрол, какъвто риск компанията не желаеше да поеме предвид подновената конкуренция от Детройт.