Том Клэнси - Дълг на честта

Здесь есть возможность читать онлайн «Том Клэнси - Дълг на честта» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1996, Издательство: Атика, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Дълг на честта: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Дълг на честта»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Светът е в края на 90-те. Възкръсва един от най- злокобните страхове на Америка. Нови имперски амбиции, гарнирани с икономическа мощ и ядрени ракети. Това е нещо повече от заплаха, това е самият апокалипсис.

Дълг на честта — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Дълг на честта», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

В този случай екипът в силоза се състоеше от петима. Те прикрепиха три електрически кабела, както и четири маркуча, които щяха да поддържат налягането в пълните с гориво и окислител резервоари: ракетата още не беше заредена и на вътрешните цистерни им трябваше налягане, за да поддържат структурната цялост. В контролния бункер, разположен на шестстотин метра и вграден в североизточната стена на долината, контролният екип от трима мъже забеляза, че вътрешните ракетни системи действаха точно с предвидената бързина. Това ни най-малко не бе неочаквано, ала все пак доставяше удоволствие. След като го разбраха, те набраха номера на телефона, поставен в съседство с горната част на силоза, и работният екип махна на влака да се отдалечи. Дизеловият локомотив щеше да върне открития товарен вагон в страничния коловоз и да докара следващата ракета. Тази нощ щяха да поставят на местата им две, а през следващите четири вечери щяха да запълнят всичките десет силоза. Административният персонал се възхищаваше колко гладко мина всичко, макар че всеки се питаше защо това трябва да ги учудва. В крайна сметка задачата беше съвсем проста. Да, строго погледнато, бе така. Но всеки знаеше, че скоро светът щеше да стане много по-различен поради направеното от тях, и донякъде бяха очаквали небето да промени цвета си или земята да се тресе във всяка секунда от осъществяването на проекта. Нищо такова не стана и сега въпросът беше дали да бъдат разочаровани, или въодушевени от стечението на събитията.

— Нашето мнение е, че трябва да предприемете по-твърда политика спрямо тях — каза Гото в неприкосновения кабинет на домакина си.

— Но защо? — попита премиерът, макар да знаеше отговора.

— Целта им е да ни смажат. Целят да ни накажат заради експедитивността ни, загдето сме постигнали по-високи стандарти от онези, за които мързеливите им работници копнеят. — Лидерът на опозицията пестеше агресивния си тон за публични речи. Когато бе насаме с лидера на родното си правителство, обноските му бяха неизменно вежливи, при все че замисляше да замени този слаб, нерешителен мъж.

— Нещата не стоят непременно така, Гото-сан. Не по-зле от мен знаете, че напоследък укрепихме позициите си по отношение на ориза, автомобилите и компютърните чипове. Ние спечелихме отстъпки от тях, а не обратното. — Премиерът се почуди какво е намислил Гото. Естествено, отчасти той знаеше. Гото боравеше с обичайните си грубиянски способности, за да прегрупира многобройните фракции в парламента. Мнозинството на премиера там бе незначително и правителството му пое твърда линия по търговските въпроси, за да успокои периферните слоеве от коалицията: обикновено дребни играчи и партии, чийто изгоден съюз с кабинета умножи властта им до такава степен, че последните наистина можеха да станат първи, защото те осъзнаваха, че поддържат политическото равновесие. Тук премиерът започна опасно жонглиране на високо опъната тел и без обезопасяващо въже. От една страна, щеше да му се наложи да държи различните си политически съюзници доволни, а, от друга, жонглирането беше изтощително, особено когато хора като Гото го наблюдаваха отдолу и виеха насреща му с надеждата, че врявата ще го събори.

„Като че ли ти можеш да се справиш по-добре“ — помисли си премиерът, докато учтиво допълваше чашата му със зелен чай, за който жест получи любезно кимване.

По-важния проблем премиерът разбираше по-добре от лидера на парламентарната опозиция. В Япония нямаше демокрация в истинския смисъл на думата. Точно както в Америка в края на деветнадесети век, ако не по закон, то на практика правителството беше един вид официален щит за националните интереси. В действителност страната се управляваше горе-долу от шепа бизнесмени (броят им не надвишаваше тридесет или дори двадесет, в зависимост от критерия) и въпреки че тези шефове и техните корпорации изглеждаха смъртни конкуренти, всъщност те всички бяха съдружници, съюзили се по всички възможни начини: взаимни директорства, банкови партньорства и всякакъв вид междукорпоративни споразумения за сътрудничество. Рядко се срещаше депутат, който да не изслуша с най-голямо внимание представител на някой от тези дзайбацу. Още по-рядко явление бе член на парламента да бъде удостоен с лична аудиенция при един от тези хора и при всеки такъв случай избраният правителствен служител излизаше оттам въодушевен от късмета си, тъй като тези мъже доста бързо можеха да осигурят нужното на всеки политик: финанси. Затова думата им беше закон. В резултат от това имаха парламент, корумпиран изцяло, както всеки друг по света. Премиерът си каза, че „корумпиран“ може би не е точният термин. Като че ли раболепен бе по-точно определение. Обикновените граждани на държавата често се вбесяваха от нещата, които виждаха и които малцина смели журналисти разгласяваха предимно с език, който, макар да изглеждаше на западняците твърде анемичен и рабски, в местната среда беше изобличаващ не по-малко от всичко, разпространявано някога от Емил Зола в Париж. Обикновените граждани обаче нямаха могъщата власт, притежавана от тези дзайбацу, и всеки опит за реформа в политическата система се проваляше преждевременно. Като следствие правителството на една от най-великите икономически сили в света почти се бе превърнало в официална марионетка на неизбрани от никого бизнесмени, които едва ли бяха признателни дори на акционерите си. Сега той знаеше, че те са уредили собственото му качване на премиерското кресло… вероятно един вид като кокал, подхвърлен на простолюдието?! Беше ли предвидено да се провали? Такава ли е съдбата, която са му отредили? Да се провали така, че после едно връщане към нормалния живот да бъде прието от гражданите, поверили надеждите си в ръцете му?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Дълг на честта»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Дълг на честта» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Том Клэнси
Том Клэнси - Игры патриотов
Том Клэнси
libcat.ru: книга без обложки
Том Клэнси
Том Клэнси - Без жалости
Том Клэнси
Том Клэнси - Код Заплаха
Том Клэнси
Том Клэнси - Дъга Шест
Том Клэнси
Том Клэнси - Всички страхове
Том Клэнси
Том Клэнси - Реална заплаха
Том Клэнси
Том Клэнси - Жив или мъртъв
Том Клэнси
Том Клэнси - Хаос
Том Клэнси
Отзывы о книге «Дълг на честта»

Обсуждение, отзывы о книге «Дълг на честта» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x