Том Клэнси - Дълг на честта

— Аз щях да напълня гащите — отбеляза Динг, като потрепери в края на историята.

— Извадих късмет — призна си Лялин с усмивка. — Бях се изпикал точно преди да ме изведат. Семейството ми ме чакаше на Шереметиево. Беше един от последните полети на „Пан Американ“.

— Сръбнахте ли си здравата по пътя? — попита Кларк с усмивка.

— О, да — увери го Олег, без да спомене как трепери и повръща през твърде дългия полет до нюйоркското международно летище „Кенеди“ и как настоя да обиколи Ню Йорк с такси, за да е сигурен, че тази невъзможна илюзия за свобода е истина.

Чавес допълни чашата на наставника си. Лялин се опитваше да откаже твърдия алкохол и се задоволяваше с „Куърс Лайт“.

— И аз съм попадал в кофти ситуации, но тази трябва да е била наистина неприятна.

— Както виждате, пенсионирах се. Доминго Естебанович, къде научихте руския така добре?

— Момчето има дарба, нали? — отбеляза Кларк. — Особено за жаргона.

— Хей, обичам и да чета, ясно ли е? А когато мога, хващам руска телевизия в Държавния департамент. Голям праз! — Последното му се изплъзна на английски. В руския нямаше точен евфемизъм за това.

— Голям праз е, защото си наистина надарен, млади приятелю — поздрави го майор Лялин с вдигане на чаша.

Чавес прие комплимента. Той нямаше дори диплома от гимназията, когато се промъкна в американската армия най-вече с обещанието, че ще бъде пехотинец, не ракетен техник, но му доставяше удоволствие фактът, че премина по най-бързия начин през университета „Джордж Мейсън“ и взе студентската си диплома, а сега правеше дисертация за магистърска степен. Възхищаваше се на късмета си и се питаше колко още от латиноамериканския квартал биха се справили така добре, ако съдбата им се усмихнеше по същия начин.

— А госпожа Фоли знае ли, че сте оставили мрежа след себе си?

— Да, но сигурно всичките й хора, говорещи японски, са някъде другаде. Мисля, че не биха се опитали да я активизират отново, без да ме уведомят. Освен това те ще се задействат само ако чуят правилната парола.

— Дявол го взел! — прошепна Кларк също на английски, тъй като човек ругае само на родния си език. Беше естествена последица от преместването на акцента в ЦРУ от агентурното разузнаване върху електронните глупости, които бяха полезни, ала с тях не се изчерпваше всичко, както смятаха книжните плъхове. От всичките над петнадесет хиляди служители на ЦРУ някъде четиристотин и петдесет бяха разузнавателни агенти, които наистина работеха на улиците, говореха с хора от плът и кръв и се мъчеха да разгадаят мислите им, вместо да броят зрънцата по сателитните снимки и да четат статии относно останалото. — Знаете ли, понякога се чудя как изобщо спечелихме гадната война.

— Америка положи големи усилия да не я спечели, но Съветският съюз се постара още повече. — Лялин направи пауза. — БОДИЛ се занимаваше предимно със събирането на търговска информация. Откраднахме много промишлени проекти и технологии от Япония, а политиката на вашата страна е да не използва разузнаването си за такава цел. — След нова пауза добави: — С едно изключение.

— Какво е то, Олег? — попита Чавес, докато отваряше нова бутилка „Куърс Лайт“.

— На практика няма разлика, Доминго. Вашите хора… Няколко месеца се опитвах да им го обясня. Там правителството е самият бизнес. Парламентът и министрите им са като „легендата“ на картата, маскировка на бизнесимпериите.

— В такъв случай има поне едно правителство в света, което знае как да направи хубава кола. — Чавес се изкиска. Беше се отказал да си купи корвета на мечтите си (просто проклетите машинки струваха твърде много) и се спря на шевролет „Камаро“, почти толкова спортен и на половин цена. Каза си, че сега ще се наложи да се отърве от него. Трябваше да е по-порядъчен и улегнал, ако ще се жени, нали?

— Нет. Трябва да разберете следното: опозицията не е онова, което си представя страната ви. Защо, мислите, имате такива проблеми в преговорите с тях? Открих този факт доста по-рано и КГБ го разбра веднага.

„Както и е трябвало“ — каза си Кларк и кимна. Комунистическата теория предвиждаше същия този „факт“, нали така? По дяволите, ама че подигравка!

— Какви бяха резултатите? — попита той.

— Превъзходни — увери го Лялин. — Всичко е в културата им: толкова лесно приемат обиди и така трудно им е да отговорят. Те крият много гняв в себе си. Следователно трябва само да покажете малко съчувствие.

Кларк кимна пак, като този път си помисли: „Този човек е истински професионалист.“ Той все още пазеше в паметта си имената, адресите и телефонните номера на четиринадесет добре внедрени агенти и, разбира се, никой в „Ленгли“ не се бе възползвал от тях поради идиотските етични закони, натрапени на Управлението от адвокатите — сорт правителствени служители, никнещи като плевели накъдето и да погледнеш. Сякаш, строго погледнато, имаше нещо, което ЦРУ да прави и да е етично. По дяволите, та нали с Динг направо отвлякоха Корп? Естествено, в името на справедливостта, ала ако го бяха довели за процес в Америка, вместо да го оставят на сънародниците му, някой изключително скъп и изключително етичен адвокат, може би дори действащ pro bono 21 21 Pro bono (лат.) — за каузата на доброто; безвъзмездно. — Б.пр. (или както Кларк си помисли, пречещ на правосъдието безплатно), щеше да убеждава екзалтирано и с гръмки фрази първо камерите, а после дванадесетте добри мъже (и жени) как този патриот е отблъснал нашествието в родината си, и прочие, и прочие.