Том Клэнси - Дълг на честта

— Засечен радар, координати едно-три-пет, дистанция двеста километра — обяви някакъв говорител. — Приближава се към нас, скорост петстотин възла.

Вицеадмиралът се обърна към оперативния командир на флотилията и кимна. Капитан I ранг Мехта вдигна слушалката и заговори. Неговият флот беше встрани от нормалните морски и въздушни търговски маршрути и часът му подсказваше чия щеше да е засечената следа. На четири американски изтребителя „Хорнет“ F-18E от единия от американските самолетоносачи на югоизток. Те идваха всеки ден, сутрин и следобед, а понякога и посред нощ, за да покажат, че могат да правят дори това. Да го уведомят, че американците знаят местоположението му и да му напомнят, че той не знае и не би могъл да узнае тяхното.

Миг по-късно чу запалването на моторите на два от неговите изтребители „Хариър“. Самолетите бяха хубави и скъпи, но не бяха равностойни на приближаващите американци. Днес щеше да прати четири, два от „Вираат“ и два от „Викрант“, за да пресрещнат вероятно четирите американски „Хорнет“, и пилотите щяха да си помахат и да си кимнат в уж добро настроение, което обаче щеше да е двустранна лъжа.

— Можем да включим зенитните си ракети земя-въздух и да им покажем, че тази игра започва да ни писва — предложи тихо капитан Мехта.

Адмиралът поклати глава.

— Не. Те знаят малко за ракетните ни системи земя-въздух и няма да им помагаме с нищо доброволно. — Точните радарни честоти на индийците, мощността на импулсите и схемите на повтаряне не бяха общодостъпна информация, а американските разузнавателни служби вероятно изобщо не си бяха правили труда да ги откриват. Тоест американците може би нямаше да са в състояние да заглушат или да измамят системите му; вероятно можеха, обаче нямаше да са сигурни, и точно липсата на сигурност щеше да ги притесни. Не беше кой знае какъв коз, но в сегашната ръка на Чандраската нямаше по-добър. Вицеадмиралът отпи от чая си, като се стараеше да покаже невъзмутимата си природа. — Не, ще обърнем внимание на приближаването им, ще ги посрещнем дружелюбно и ще ги оставим да си вървят по пътя.

Мехта кимна и се отдалечи, без изобщо да изрази растящия си гняв. Той отговаряше за операциите на флотилията и негова бе задачата да представи план за победа над американския флот, появеше ли се такава необходимост. Фактът, че тази задача беше практически невъзможна, не облекчаваше дълга му да я изпълни и едва ли имаше нещо чудно, че му личеше преумората, дължаща се на това положение. Чандраската остави чашата, за да наблюдава как хариърите се отделят от силно наклонената палуба и се стрелват във въздуха.

— Как го приемат пилотите? — попита адмиралът своя въздушен командир.

— Започват да се обезсърчават, но представянето им дотук е отлично.

Отговорът бе даден с гордост, доколкото това е възможно. Летците му бяха страхотни. Адмиралът често се хранеше заедно с тях и черпеше кураж от гордите изражения в кабината за инструктаж. Те бяха свестни младежи, всеки един от тях равностоен на който и да е летец-изтребител в света. Нещо повече, те горяха от нетърпение да го покажат.

Целият индийски флот обаче разполагаше едва с четиридесет и три изтребителя „Хариър“ FRS 51. Само тридесет бяха в открито море на „Вираат“ и „Викрант“, а това не се равняваше нито на броя, нито на способностите на палубните самолети на един-единствен американски самолетоносач. „И то само защото те са влезли първи в надпреварата, спечелили са я и после са обявили игрите за закрити“ — каза си Чандраската, докато слушаше бърборенето на летците си по една от откритите честоти. Просто не беше честно.

— И какво искаш да ми кажеш? — попита Джак.

— Било е измама — отговори Роби. — Тези ракети трябва да се поддържат интензивно. И познай какво: ремонт не е имало изобщо през последните две-три години. Анди Малкълм се обади тази вечер по сателитната си връзка. Имало е вода на дъното на дупката, която е оглеждал днес.

— Е?

— Все забравям, че си градско момче. — Той се ухили глупаво като овца или по-скоро като вълк с овчи кожух. — Като изкопаеш дупка в земята, рано или късно тя се напълва с вода, нали? Ако държиш нещо ценно в дупката, най-добре е да изпомпваш водата. Наличието на такава на дъното на силоза означава, че не са го правили постоянно. Означава, че в дупката има водни пари, влажност… и корозия.

Крушката в ума му светна.

— Искаш да кажеш, че ракетите…

— … вероятно не биха излетели дори ако те поискат. Корозия е това! Може би птичките са мъртви, защото да ги поправят, след като веднъж са се развалили, е вятър работа. Както и да е — каза Джексън и хвърли тънката папка на бюрото на Райън, — такава е преценката на J-3, оперативния отдел.