Том Клэнси - Дълг на честта

После идваше начинът, по който се отнасяха с жените. Тук, в претъпканите влакове, правите и седнали чиновници четяха комикси, наречени манга (тукашният вариант на романите), които бяха наистина обезпокоителни. Наскоро бе съживен един любим герой от осемдесетте, наричащ се Рин-Тин-Тин. Не дружелюбното кученце от американската телевизия през петдесетте, а куче с любовница, на която то приказваше и с която имаше… сексуални връзки. Идеята не му се нравеше, ала на седалката до него седеше служител на средна възраст, заковал очи в страниците в захлас, докато една японка стоеше точно до него и гледаше навън през прозорците на влака. Може би го беше забелязала, може би не. Номури си помисли, че войната между половете в тази страна определено имаше правила, различни от онези, с които бе възпитан. Прогони мисълта. В крайна сметка тя не беше част от мисията му — нещо, за което скоро щеше да разбере, че се лъже.

Изобщо не забеляза силуета. Както си стоеше в третия вагон на влака близо до задната врата, хванал се за лоста отгоре и четящ вестник, той даже не усети и пъхването на плика в джоба на балтона му. Винаги беше така — на обичайното място балтонът ставаше едва доловимо по-тежък. Веднъж се обърна да се огледа, но не видя нищо. По дяволите, бе се присъединил към по-добрия отбор!

След осемнадесет минути влакът навлезе в терминала и хората бликнаха от него като хоризонтална лавина, избухваща към просторната гара. Чиновникът на три метра от него мушна „илюстрирания роман“ в куфарчето си и се отправи към службата с обичайната безизразна осанка, несъмнено прикривайки свои си мисли. Номури тръгна в своята посока, като закопчаваше балтона си и се питаше какви ли са новите указания.

— Президентът знае ли?

Райън поклати глава.

— Още не.

— Мислиш ли, че трябва да узнае? — попита Мери Пат.

— Когато му дойде времето.

— Не ми харесва да излагам на опасност служителите си за…

— Опасност? — възкликна Джак. — Искам от него да допълни информацията, а не да влиза в контакт и да се разкрие. От бележките по случая, които видях дотук, си правя извода, че трябва само да зададе един допълнителен въпрос и освен ако съблекалните им не са различни от нашите, това изобщо не би трябвало да го застраши.

— Знаеш какво имам предвид — отбеляза заместник-директорката на Оперативния и разтърка очи. Денят беше уморителен, а и се тревожеше за агентите си. Всеки добър заместник-директор се притесняваше, а тя бе и майка, арестувана веднъж от Второ главно управление на КГБ.

Операция САНДАЛОВО ДЪРВО започна съвсем невинно, ако за разузнавателна операция на чужда земя можеше изобщо да се използва тази дума. Предишната операция била съвместно начинание на ФБР и ЦРУ и наистина се оказала голяма издънка: американски гражданин бил задържан от японската полиция за притежание на инструменти за обир… плюс дипломатически паспорт, който точно в този случай бил по-скоро пречка, отколкото помощ. Вестниците го отразиха слабо. За щастие медиите не бяха схванали добре за какво е цялата патаклама. Някои хора купуваха информация, други продаваха информация. Върху папките с нея често беше надраскано „поверително“ или нещо по-засекретяващо, а крайният ефект бе нараняване на американските интереси, каквито и да бяха те.

— Колко е добър? — попита Джак.

Лицето на Мери Пат се поотпусна.

— Много. Момчето е родено за това. Учи се как да се смеси с останалите, създава база от хора, които може да използва за основна информация. Уредихме му собствен офис. Даже ни докарва добра печалба. Инструкциите му са да бъде много предпазлив — изтъкна госпожа Фоли за пореден път.

— Чух те, МП — каза Райън уморено. — Но ако това е истина…

— Зная, Джак. И на мен не ми харесват данните, които Мъри ми изпрати.

— Вярваш ли им? — попита той, като се чудеше каква реакция ще последва.

— Да, вярвам, Мъри също… Ако получим информация по въпроса, тогава какво?

— Тогава отивам при президента и може би ще изтеглим всички, които поискат.

— Няма да рискувам Номури по този начин! — настоя тя с като че ли твърде висок тон.

— Господи, Мери Пат, изобщо не съм и очаквал. Ей, аз също съм уморен. Чуваш ли?

— Значи искаш да вкарам там друг екип, а той само да открие нужното вместо тях?

— Операцията си е твоя, разбираш ли? Ще ти казвам какво да направиш, но не и как. Горе главата, МП. — С тези думи съветникът по националната сигурност си спечели една разкривена усмивка и полуизвинение.