Том Клэнси - Дълг на честта

— Това са незначителни неща, приятели мои — рече Ямата и любезно се надвеси над масата, за да долее чашите. — Слабостта на нацията ни е структурна и в действителност не се е променила в нашето време.

— Моля ви да обясните, Райзо-чан — предложи един от по-дружелюбните му сънародници.

— Докато нямаме пряк достъп до ресурсите, докато не можем да контролираме сами този достъп, докато съществуваме като търговци, представящи други нации, ние сме уязвими.

— О! — Един от седналите насреща му махна презрително с ръка. — Не съм съгласен. Силата ни е в най-важните неща.

— И кои са те? — попита Ямата внимателно.

— На първо място, най-важно е усърдието на работниците ни, талантът на дизайнерите ни… — Молебствената реч продължи, а Ямата и останалите му гости я слушаха учтиво.

— И колко време тези неща ще бъдат от значение, ако вече нямаме суровини, нито пък гориво, което да използваме? — запита един от съюзниците на Ямата с подобен молебствен тон.

— Значи да повторим четиридесет и първа, така ли?

— Не, няма да бъде… съвсем същото — включи се Ямата пак в разговора. — Тогава можеха да ни отрежат петрола, защото почти всичкия го купувахме от тях. Днес действат по-ловко. Преди трябваше да замразят авоарите ни, за да ни попречат да ги похарчим другаде, нали? Днес те обезценяват долара спрямо йената и авоарите ни са заклещени там, не е ли така? Днес те ни подмамват да вложим парите си там, оплакват се, когато го правим, изиграват ни постоянно, прибират каквото им дадем за имотите им и накрая открадват вече купеното от нас!

Промененият курс на разговора предизвика първо оглеждане, а след това кимане. Всеки един в стаята бе преживял тези неща. Ямата се сети, че ей онзи е купил Рокфелеровия център в Ню Йорк. Платил е два пъти повече от истинската му стойност дори на този изкуствено завишен пазар на недвижими имоти, бил е изигран и измамен от американските собственици. Сетне йената се покачи спрямо долара, тоест доларът се обезцени спрямо йената. Всички знаеха, че ако той се опиташе да продава сега, щеше да е равносилно на катастрофа. Първо, пазарът за недвижима собственост в Ню Йорк падна от само себе си; второ, в резултат на това сградите струваха едва половината от вече платените долари; трето, обърнати в йени, доларите имаха само половината от първоначалната си стойност. Щеше да извади късмет, ако си възвърнеше една четвърт от вложеното в сделката. На практика парите, спечелени от арендата, едва покриваха лихвените вноски по неизплатения дълг.

Мисълта на Ямата премина към човека, който беше купил голямо филмово студио, а от другата страна на масата седеше съперникът му, сторил същото. Райзо едва се сдържа да не се изсмее на тези глупаци. Какво си бяха купили? Съвсем просто. И в двата случая на цената на милиарди долари те бяха закупили към триста хектара недвижими имоти в Лос Анджелис и къс хартия, според който те вече можеха да правят филми. И в двата случая предишните собственици си прибрали парите и съвсем искрено им са се присмели. А неотдавна тези собственици им направиха безшумно предложение да откупят собствеността за една четвърт или дори по-малко от сумата, платена от японските бизнесмени — колкото да погасят оставащия дълг и нито йена повече.

Историята нямаше край. Всеки път, когато японска компания направеше печалба в Америка и се опиташе да вложи пак там, американците писваха, че Япония ограбвала страната им. Сетне искаха майка си и баща си за всичко, а накрая държавната им политика се погрижваше японците да загубят пари по всички показатели, та да могат тогава американците да прекупят всичко на намалени цени и непрекъснато да се оплакват, че уж са твърде високи. Америка щеше да тържествува, че отново контролира културата си, била тя и не дотам добра, докато всъщност станалото бе най-големият и най-добре прикрит обир в световната история.

— Не разбирате ли? Опитват се да ни парализират и успяват — каза им Ямата със спокоен и разумен тон.

Класическият парадокс на бизнеса, който всеки знае, но всеки забравя. Даже съществуваше простичък афоризъм по въпроса: вземи на заем един долар, и банката те притежава; вземи един милион, и ти притежаваш банката. Например Япония изкупуваше американския автопазар в период, когато американската автомобилна индустрия, угоена от голямата си специална клиентела, надуваше цените и позволяваше качеството да страда, докато събраните в профсъюзи работници се жалваха от нечовешките аспекти на професията си — най-добре платеният физически труд в Америка. Японците се бяха появили на този пазар с по-нисък статут дори от „Фолксваген“, с малки грозни коли, съвсем не така добре направени и притежаващи безлични защитни характеристики, обаче те превъзхождаха американските модели в едно отношение: бяха икономични.