Том Клэнси - Дълг на честта

— Не е честно — рече тя накрая.

— Барбара, честно е и е необходимо — възрази Мъри възможно най-внимателно. — Знаеш ли защо? Понеже, когато обвиним този кучи син, няма да има никакви съмнения. Процесът в Сената ще бъде формалност. После можем да го изправим пред истински федерален окръжен съд, където ще бъде осъден като престъпник, какъвто е. Ще ти бъде тежко, но когато той влезе в затвора, за него ще е много по-трудно. Такава е системата. Не е идеална, ама по-добра нямаме. А когато всичко свърши, Барбара, ти ще си възвърнеш достойнството и никой вече няма да ти го отнеме.

— Няма да се измъквам повече, господин Мъри.

Тя постигна много за две седмици. В духа й вече имаше нещо метално. Може би не стоманено, ала се укрепваше с всеки ден. Той се чудеше дали ще е достатъчно здраво. Прецени, че шансовете са 6 към 5 и че трябва да ги приеме.

— Наричай ме Дан, моля те. Така ми викат приятелите.

— Какво не искаше да кажеш пред Брет?

— Имаме човек в Япония… — започна госпожа Фоли, без да споменава името на Чет Номури. Сетне говори няколко минути.

Разказът й не беше съвсем изненадващ. Райън сам направи предложението преди няколко години тук, в Белия дом, пред тогавашния президент Фаулър. Прекалено много американски държавни служители напускаха правителствената служба и веднага ставаха лобисти или консултанти на японски търговски компании, или дори на самото японско правителство, винаги с много по-голяма заплата от осигурената им от американския данъкоплатец. Това тревожеше Райън. Макар да не бе незаконно само по себе си, явлението беше най-малкото непристойно. С това обаче нещата не се изчерпваха. Човек не сменяше службата си само заради десетократно увеличение на доходите. Нужно е да има вербуване, което да е добре подплатено. Както при всеки друг вид шпионаж, един нов агент трябваше да предостави предварителни доказателства, че може да предложи нещо стойностно. Единственият начин това да стане беше служителите, копнеещи за по-големи доходи, да издават тайна информация, докато все още работят в правителството. А това си е шпионаж — углавно престъпление по член 18 от американския кодекс. Безшумно се провеждаше съвместна операция на ЦРУ и ФБР за изясняване на нещата, доколкото е възможно. Казваше се операция САНДАЛОВО ДЪРВО и чрез нея Номури се включваше в играта.

— И с какво разполагаме досега?

— Все още с нищо съществено — отвърна Мери Пат. — Научихме обаче някои интересни неща за Хироши Гото. Има си лоши навици. — Тя обясни какво има предвид.

— Не ни обича много, а?

— Американките доста му харесват.

— Трудно можем да използваме този факт. — Райън се облегна. Беше противно, особено за човек, чиято по-голяма дъщеря скоро ще тръгне с момчета; това бащите приемаха трудно и при най-добрите обстоятелства. — Има много осъдени души, МП, и не можем да спасим всички — каза Джак, без да е много убеден.

— Тази история намирисва, Джак.

— Защо мислиш така?

— Не зная. Може би заради наглостта. Тоя тип може да им стане премиер след седмица-две. Повечето дзайбацу го подкрепят. Сегашното правителство е нестабилно. Би трябвало да се прави на опитен държавник, а не на опитен курвар и така да излага на показ младото момиче…

— Различни култури, различни правила. — Райън направи грешката да затвори за миг уморените си очи и във въображението му се появи мисъл, предизвикана от думите на госпожа Фоли: „Тя е американска гражданка, Джак. Тези хора плащат заплатата ти.“ Отвори пак очи. — Опитен ли е служителят ти?

— Много е умен. В страната е от шест месеца.

— Вербувал ли е вече някого?

— Не, има заповеди да действа бавно. Там няма друг начин. Обществото им има различни правила. Набелязал е двама недоволни и не бърза.

— Ямата и Гото… Няма логика. Ямата току-що взе дял от управлението на Уолстрийт чрез „Колумб груп“, компанията на Джордж Уинстън. Познавам Джордж.

— Онзи с взаимните фондове?

— Същият. Той просто ги остави и Ямата изникна да заеме мястото му. Говорим за големи мангизи, МП. Най-малко сто милиона трябват, за да бъде приет. Значи твърдиш, че политик, който открито признава, че не харесва Съединените щати, се навърта около индустриалец, току-що сгодил се с финансовата ни система. По дяволите, може би Ямата се опитва да обясни на онзи как е устроен животът.

— Какво знаеш за господин Ямата? — попита тя.

Въпросът го хвана съвсем натясно.

— Аз? Не много, просто още едно име. Ръководи голям конгломерат. Да не е една от мишените ти?