Том Клэнси - Дълг на честта

— Ние нямаме такива намерения — настоя първата дама, силно шокирана от прямотата на това изявление в сравнение с предното, на което тя не бе обърнала внимание.

— Значи се споразумяхме — заключи вежливо посланикът Уилямс. — Ще предам незабавно тази новина на правителството си.

Сякаш мина цяла вечност, което в случая се равняваше на малко повече от половин час, преди първото, а после и второто торпедо да престанат да обикалят, след което и да спрат да излъчват импулси. И двете не намериха техния ССП за достатъчно голяма цел, че да го атакуват, но пък и не откриха нищо друго.

— Мощност на радара на този P-3? — поинтересува се Клагет.

— Наближава диапазона на засичане, сър.

— Потопете подводницата, господин Шоу. Да се гмурнем под термоклина и да се отдалечим бавно оттук.

— Слушам, капитане. — Шоу даде необходимите разпореждания. Две минути по-късно американската подводница „Тенеси“ се намираше под водата, а след пет минути беше на дълбочина сто и осемдесет метра и се отправяше на югоизток със скорост десет възла. Скоро след това те чуха цопвания зад себе си, вероятно от радиохидроакустични шамандури, ала на един самолет P-3 му трябваше доста време да събере достатъчно данни, за да се впусне в атака, а „Тенеси“ не смяташе да се бави много.

— Не ги разпердушинихме, но ги накарахме да заскимтят, а? — попита президентът.

— Това е идеята — отвърна Райън и затвори телефона. Спътниковите снимки показваха, че каквито и да бяха загубите от въздушната битка, японците бяха загубили още четиринадесет самолета поради разпръснатите по летищата им боеприпаси. Основните им търсещи радари бяха отстранени, а и те бяха изстреляли доста ракети тип земя-въздух. Следващата подразбираща се стъпка бе да изолират напълно островите по въздух и по вода, а това можеше да се постигне преди края на седмицата. Вече подготвяха изявлението за пресата, ако то потрябваше. — Спечелихме — заяви съветникът по националната сигурност. — Въпросът е само колко бързо ще убедим противника.

— Добре се справи, Джак — рече Дърлинг.

— Сър, ако бях успял да си свърша работата както трябва, войната изобщо нямаше да започне — отговори Райън след кратка пауза. Спомни си, че задвижи нещата в тази посока… с около седмица закъснение, за да има какъвто и да е ефект. По дяволите!

— Е, изглежда, предотвратихме конфликта с Индия според току-що получената телеграма от Дейв Уилямс. — Президентът замълча. — А какво ще правим с това?

— Нека първо се тревожим за заключителните военни действия.

— А после?

— Предлагаме им достоен изход. — Като уточни подробностите, Джак с удоволствие забеляза, че Шефът е съгласен с него.

Дърлинг премълча, че предстоеше още нещо, за което обаче трябваше да помисли още малко. За момента беше достатъчно, че Америка, изглежда, печелеше тази война, а с нея той печелеше и преизбирането си, загдето спаси икономиката и защити правата на американски граждани. „Изминалият месец бе доста интересен“ — мислеше си той, докато гледаше другия мъж в кабинета и се питаше какво би могло да стане без него. След като Райън излезе, президентът поиска да го свържат с Хълма.

Друго предимство на радарните самолети беше, че те правеха броенето на попаденията много по-лесно. Не можеха винаги да покажат коя ракета кой самолет е свалила, но определено отчитаха изчезването им от екрана.

— „Порт Роял“ докладва завръщане на всички хеликоптери — съобщи един говорител.

— Благодаря ви — рече Джексън. Надяваше се, че армейските авиатори не са прекалено разочаровани, че са кацнали на разрушител вместо на „Джони Реб“, ала мястото на палубата му трябваше.

— Преброих двадесет и седем свалени самолета — докладва Санчес. Три от собствените му изтребители бяха паднали, а само един от пилотите бе спасен. Загубите в хора и материалните щети бяха по-леки от очакваното, макар че този факт не правеше писането на писма по-лесна задача за командира на авиогрупата.

— Е, не прилича съвсем на лов на пуйки, но не беше лошо. Прибави още четиринадесет, унищожени от ракетите „Томахоук“. Това е около половината им потенциал от изтребители, в който влизат повечето им F-15, а им остана и само един „Хъмър“. Отсега нататък ще изпитват остър недостиг. — Командирът на бойната група прегледа другите данни. Един потопен разрушител, а останалите им кораби със системи „Егида“ са били на неподходяща позиция, за да се намесят във военните действия. Осем със сигурност унищожени подводници. Целият оперативен замисъл се свеждаше до това първо да откъснат ръцете от тялото, точно както бяха направили в Персийския залив, а осъществяването му се оказа дори по-лесно над вода, отколкото над суша. — Бъд, ако ти командваше противниковата страна, какво би опитал сега?