— Най-добре го предупредете да стои настрана. — Санчес включи собствените си мигащи светлини и се приближи от лявата му страна. — 747,747, тук самолет на американските военноморски сили, вляво от вас.
— Кой сте вие? — попита нечий глас по аварийната честота.
— Ние сме самолет на американския флот. Уведомявам ви, че тук се води битка. Съветвам ви да обърнете курса и да се отправите обратно към дома. Край.
— Нямам нужното гориво.
— Тогава можете да се пробвате до Иво Джима. Там има летище, но внимавайте с предавателната кула югозападно от пистата, край.
— Благодаря ви — бе краткият отговор, който получи. — Ще продължа по маршрута си. Край.
— Тъпанар! — каза Санчес извън ефира, въпреки че седящият зад него авиатор се съгласи напълно. В една истинска война щяха просто да го свалят, обаче това не бе истинска война или поне така бяха решили някои хора. Санчес никога нямаше да разбере каква огромна грешка допусна.
— Капитане, това е много опасно!
— Иво Джима не е осветен. Ще се приближим откъм запад и ще избегнем опасността — каза капитан Сато, който изобщо не се трогна от чутото. Той измести курса на запад, а вторият пилот запази самообладание.
— Действащ хидролокатор дясно на борд, курс нула-едно-нула. Използва ниски честоти, вероятно е подводница. — А тази новина не беше добра.
— Стреляйте наслуки! — заповяда веднага Клагет. Той бе подготвил безмилостно хората си за този сценарий, а и ракетоносецът наистина разполагаше с най-добрите торпедни оператори във флотата.
— Зареждам четвърта тръба — отвърна старшината в „Торпедното“. По зададена команда торпедото бе подготвено. — Пълня четвърта с вода. Четвърта тръба е пълна. Готовност за стрелба.
— Първоначален курс нула-едно-нула — обади се началникът в торпедното отделение и погледна проектираната траектория, която не му помогна много. — Отрежете кабелите, програмирайте го да се активизира на хиляда!
— Изпълнено!
— Сравнете координатите и стреляйте! — нареди Клагет.
— Четвърта тръба, огън! — Морякът едва не откърти ръчката за изстрелване.
— Дистанция четири хиляди метра — докладва сонарният оператор. — Голяма подводна цел, напречен профил. Смущения… Изстреляха торпедо!
— И ние можем да го направим. Първа и втора, огън! — изкрещя Угаки. — Пълен ляв завой — добави той, щом и втората тръба се опразни. — Атакуваме по фланга!
— Торпедо във водата. Две торпеда, курс нула-едно-нула. Ослушват се, значи са в търсещ режим! — рапортува сонарният оператор.
— Мамицата им! И друг път ни се е случвало — подхвърли Шоу, като си спомни едно ужасно премеждие на американската подводница „Мейн“. Армейският офицер на борда и старшият му сержант току-що бяха влезли в атакуващия отсек, за да благодарят на капитана за участието му в мисията на хеликоптерите. Те замръзнаха до левия борд, огледаха се и усетиха напрежението в отделението.
— „Торпедно“, изстреляйте симулатор. Веднага!
— Тъй вярно. — След секунда се чу слаб шум, просто едно разтърсващо изпускане на сгъстен въздух.
— Имаме ли подготвен ССП? — попита Клагет, въпреки че бе дал изрични заповеди за това.
— Във втора тръба, сър — отвърнаха от огневия отсек.
— Загрейте го:
— Направено е, сър.
— Чудесно. — Капитан Клагет си позволи да си поеме дълбоко дъх и да помисли. Не разполагаше с много време, но все пак имаше малко. Дали японското торпедо го биваше? „Тенеси“ се движеше с десет възла, тъй като в „Рулевото“ не бяха получавали заповеди за ускорение след потапянето, и се намираше на деветдесет метра дълбочина, измерена от кила надолу. Хубаво. — „Шестинчово“ отделение, подгответе три метални кутии, които да изстреляте при моя команда.
— Очакваме заповедта, сър.
— Програмирайте самоходния симулатор за деветдесет метра, да се извърти толкова рязко, колкото позволява тази дълбочина. Активизирайте го веднага щом напусне тръбата.
— Изчакайте… готово. Тръбата е подготвена.
— Огън!
— ССП е изстрелян, сър.
— „Шестинчово“ отделение, огън!
„Тенеси“ отново потрепери, тъй като във водата бяха изхвърлени три симулатора, както и подобната на торпедо примамка. На приближаващото торпедо сега му се предлагаше много примамлива лъжлива мишена.
— Качете ни на повърхността! Аварийно изплаване!
— Тъй вярно, аварийно изплаване — отвърна старшият в „Рулевото“ и се протегна към въздушния колектор. — Изплаваме право нагоре!
— Разбрано, право нагоре — повтори щурманът и дръпна контролният лост.
Читать дальше