Том Клэнси - Дълг на честта

Адмирал Чандраската се намираше в командния център и наблюдаваше радарния екран. Скоро щеше да му се наложи да отзове изтребителите си. Не му се нравеше да излага на риск пилотите си в нощни операции, ала американците имаха солидно присъствие във въздуха и правеха поредната си демонстрация на мощ. Естествено, те биха могли да нападнат и разрушат флотилията му, ако пожелаеха, но важеше ли това и сега? При течащата война с Япония щеше ли Америка да предпочете започването на нови бойни действия? Не. Специалният му отряд от самолетоносачи сега бе в открито море и след два дни, по залез-слънце, моментът щеше да настъпи.

Бомбардировачите В-1 бяха по-ниско, отколкото авиаторите си спомняха да са летели някога с тях. Те бяха запасняци и предимно пилоти на пътнически самолети, изпратени за пръв път от години с истински бойни самолети от изключително благодетелния Пентагон, макар и не без съветите на няколко висши членове на Конгреса. За учебни бомбардировки над суша те следваха стандартна височина за проникване от не по-малко от шестдесет метра, а по-често деветдесет, защото дори във фермите в Канзас имаше вятърни мелници, а и хората издигаха радиопредавателни кули на най-невероятни места… обаче не и в морето. Тук те бяха слезли до петнадесет метра и направо димяха, както забеляза един от летците, изнервен от факта, че е поверил самолета си на системата за ориентиране по терена. Осемчленната му формация се отправи право на юг, след като зави покрай нос Дондра. Останалите четири при достигането до друг навигационен знак се насочиха на северозапад. Пред него имаше голямо електронно оживление, което бе достатъчно, за да го изнерви, макар че нито един от сигналите не беше насочен все още към него. Той се отдаде на чистото въодушевление от момента, докато летеше със скорост минус едно по числото на Мах, и то толкова ниско, че бомбардировачът му оставяше различна инверсионна следа; приличаше по-скоро на състезателен катер и едва ли не можеше да си сготви малко риба на път за…

„А, ето ги.“

— Нисколетящи обекти откъм север!

— Какво? — Адмиралът вдигна глава. — Разстояние?

— По-малко от двадесет километра, приближават много бързо!

— Ракети ли са?

— Неизвестно, адмирале!

Чандраската погледна проектираната траектория. Да, идваха от посока, противоположна на самолетите от американските самолетоносачи. Изтребителите му не бяха в изгодна позиция, за да…

— Приближаващи самолети! — извика един от наблюдателните постове.

— Да ги нападнем ли? — попита капитан Мехта.

— И да стреляме без разпореждания? — Чандраската се втурна към вратата и се появи на излетателната палуба тъкмо навреме, за да види белите следи във водата още преди самолетите, които ги оставяха.

— Ей сега идвам — каза пилотът, като се насочи право към командния мостик на самолетоносача. Той дръпна назад ръчката и когато обектът изчезна под носа, погледна датчика за височината.

— Вдигни самолета! — каза му предупредителната система с обичайния си сексапилен глас.

— Вече го направих, Мерилин. — Според него гласът приличаше на Мерилин Монро. Сетне пилотът от „Транс-уърлд Еърлайнс“ провери скоростта. Малко под деветстотин възла. Еха! Шумът, който този звяр щеше да вдигне…

Ревът на летящия със свръхзвукова скорост огромен самолет наподобяваше по-скоро бомбена експлозия. Той повали адмирала на палубата, пръсна стъклата на рулевата кабина високо над главата му и разруши палубните съоръжения. Секунди по-късно се появи друг, а сетне чу и още, докато внушителните самолети бръмчаха над флотилията му. Изправи се леко замаян и започна да си проправя път към закритието сред парчетата стъкло по излетателната палуба. Някак си усещаше, че мястото му е на капитанския мостик.

— Два радара са извън строя — чу той думите на един старшина. — От „Раджпут“ докладват, че ракетите им земя-въздух са повредени.

— Адмирале — повика го един лейтенант свързочник, стиснал в ръката си слушалка.

— Кой е? — попита Чандраската.

— Обажда се Майк Дъбро. Следващия път няма да си играем. Упълномощен съм да ви съобщя, че в момента американският посланик се среща с вашата министър-председателка…

— В интерес на всички е вашата флота да прекрати своите операции — каза бившият губернатор на Пенсилвания след обичайните встъпителни духовитости.

— Знаете, че не можете да ни заповядвате.

— Това не беше заповед, госпожо министър-председател, а констатация. Също така съм упълномощен да ви съобщя, че правителството ни е поискало спешна сесия на Съвета за сигурност при ООН, за да бъдат обсъдени явните ви намерения да нахлуете в Шри Ланка. Ще предложим на Съвета за сигурност услугите на американския флот при защищаването на суверенитета на тази държава. Моля да ми простите, че говоря направо, ала родината ми не смята да позволи нарушаването на независимостта на тази страна от когото и да било. Както казах, в интерес на всички е да се предотврати един въоръжен конфликт.