Том Клэнси - Дълг на честта

— Нещо подобно се е случвало вече веднъж, нали? — попита Джоунс, тъй като си спомни, че всички тези имена принадлежаха на бойни кораби, и то не на кои да е, а на кораби, озовали се една декемврийска утрин успоредно на кейовете, далеч преди той да се роди. Първоначалните притежатели на имената били изровени от прахта и били изпратени да завземат обратно острови, като подпомагат войници и морски пехотинци под командването на Джеси Олдендорф, и една непрогледна нощ в пролива Суригао… Сега обаче не беше време за уроци по история.

— Ами разрушителите? — попита Чембърс.

— Загубихме ги, когато минаха зад Бониновите острови, сър. Скоростта и курсът им бяха сравнително постоянни. Би трябвало да минат над „Тенеси“ около полунощ местно време, но дотогава самолетоносачът ни…

— Разгадал си цялата операция — отбеляза Манкузо.

— Сър, нали проучвах целия океан за вас. Какво очаквате?

— Дами и господа — каза президентът, който се намираше в пресцентъра на Белия дом. Райън забеляза, че той импровизираше и просто използваше за основа някакви нахвърляни бележки, при което държавният глава никога не се чувстваше удобно. — Тази вечер чухте изявлението на японското правителство, че те са произвели и инсталирали междуконтинентални ракети с ядрени бойни заряди. Вашето правителство знаеше този факт от няколко седмици и съществуването на тези оръжия е причината за предпазливия и благоразумен начин, по който подходихме към кризата в Тихия океан. Както лесно бихте могли да си представите, това обстоятелство ни тревожеше силно и повлия на реакцията ни при японската агресия срещу американски граждани и територия, а именно Марианските острови… Сега мога да ви съобщя, че тези ракети бяха унищожени. Те вече не съществуват — заяви Дърлинг убедително. — Настоящото положение е следното: японската армия все още държи Марианските острови. Това е неприемливо за Съединените американски щати. Хората, живеещи на тези острови, са американски граждани и американските въоръжени сили ще сторят всичко необходимо, за да възстановят свободата и човешките права. Повтарям: ще направим всичко необходимо, за да бъдат тези острови отново под американско управление… Призоваваме тази вечер министър-председателя Тото да покаже готовността си незабавно да изтегли японските военни части от Марианските острови. В противен случай ще бъдем принудени да използваме нужната сила, за да ги изгоним… Засега това е всичко, което имам да кажа. С всички въпроси, които имате относно събитията от тази вечер, се обърнете към съветника ми по националната сигурност доктор Джон Райън.

Президентът се отправи към вратата, без да обръща внимание на изригналия вулкан от въпроси, а същевременно бяха поставени няколко статива за нагледни средства. Райън се изправи зад катедрата и накара всички да го чакат, докато си казваше да говори бавно и отчетливо.

— Дами и господа, тази операция се казваше ТИБЕТ. Нека най-напред ви покажа какви бяха целите. — Той откри първата снимка и за първи път американският народ видя на какво точно са способни разузнавателните спътници на нацията. Джак взе показалката и започна да изяснява на всички картината, като даде на фотоапаратите време да го хванат в едър план.

— Мили Боже! — възкликна Ореза. — Ето защо.

— Причината ми изглежда съвсем основателна — отбеляза Пийт Бъроус. После картината изчезна.

— Съжаляваме, но технически проблем временно прекъсна спътниковите предавания на Си Ен Ен — съобщи им някакъв глас.

— Да бе, сигурно! — изръмжа Португалеца.

— Следващият им ход ще е да дойдат тук, нали?

— Крайно време е.

— Мани, ами ракетите на съседния хълм? — поиска да знае жена му.

— Приготвяме ви копия от всичките снимки. Трябва да са готови след около час. Извинявам се за закъснението — каза им Джак. — Бяхме доста натоварени… Сега операцията се проведе от бомбардировачи В-2, разположени във военновъздушната база „Уайтман“ в Мисури…

— Ами преходната им база? — запита един репортер.

— Знаете, че няма да обсъждаме този въпрос — отговори Джак.

— Става дума за ядрени оръжия — обади се някой друг. — Използвахме ли…

— Не. Ударът се извърши с прецизно насочващи се конвенционални муниции. Следващата снимка, моля — обърна се той към човека при статива. — Както се вижда тук, долината до голяма степен е непокътната… — Беше по-лесно, отколкото очакваше, и може би бе по-добре, че нямаше много време да се тревожи за пресконференцията. Спомни си първия път, когато изнесе доклад в Белия дом. Беше му по-трудно от сега въпреки ослепителните телевизионни прожектори, осветяващи лицето му в момента.