Том Клэнси - Дълг на честта

Този път Захариас я виждаше ясно: широка равна повърхност в наситено синьо, различаваща се от насечената, по-тъмна местност на тази хълмиста страна, и светлееща се стена, която я задържаше. Даже светеха лампи заради електроцентралата.

— Отварям портите.

Самолетът отскочи нагоре с около метър, когато шестте бомби полетяха надолу. Автопилотът коригира промяната и бомбардировачът отново сви надясно, за да поеме източен курс, а летецът подобри отношението си към онова, което му бяха наредили да свърши.

Командирът на батареята стовари ръка върху контролния си пулт с доволен крясък. Улучи три от четирите цели, а последната експлозия, била тя и пропуск, можеше спокойно да е изтласкала бомбата встрани от мишената, макар че усети как почвата под него потрепери, когато тя стигна до земята. Той вдигна външния телефон за връзка с ракетния команден бункер.

— Добре ли сте? — попита той настойчиво.

— Какво, по дяволите, ни нападна? — запита намиращият се далеч от тях офицер.

Командирът пренебрегна глупавия въпрос:

— А ракетите ви?

— Осем вече ги няма… Струва ми се обаче, че останаха две. Трябва да се обадя до Токио за инструкции. — Офицерът в другия край на линията бе смаян и първата му мисъл беше да благослови избраното място. Силозите му бяха прокопани в твърда скала, която в края на краищата се оказа като броня за междуконтиненталните балистични ракети. Какви ли нареждания щеше да получи сега, когато американците се опитаха да обезоръжат него и цялата нация?

„Надявам се, че ще ти кажат да ги изстреляш“ — нямаше смелост да каже гласно отговорникът за ракетите „Пейтриът“.

Последните четири бомби на третия бомбардировач В-2 се целеха във водноелектрическия бент в горната част на долината. Те бяха програмирани да взривят отдолу нагоре железобетонната конструкция, като разполагането във времето и пространството на набелязаните за поразяване точки бе не по-малко важно от онова на бомбите, хвърлени над ракетните силози. Незабелязани и нечути от никого, те падаха в редица, на някакви си тридесет метра една от друга.

Язовирната стена, сто и тридесет метра висока и почти толкова дебела, изтъняваше с нарастването на височината и на преливника достигаше широчина едва десет метра. Стабилен, за да противостои на тежестта на водния запас, който задържаше, както и за да издържи на земетресенията, тормозещи Япония, той произвеждаше електричество повече от тридесет години.

Първата бомба падна седемдесет метра под преливника. Тежка и с плътна обшивка от закалена стомана, тя проникна на петнадесет метра в конструкцията, преди да избухне, и първоначално проби миниатюрна кухина в бетона. Вибрациите от удара се разнасяха като вълни по огромната язовирна стена, когато втората бомба се заби пет метра над първата.

Там имаше пазач, чиято дрямка бе прекъсната от шума в долната част на долината, ала той пропусна светлинното зрелище и се чудеше какво е чул, когато видя първото притъпено проблясване, идващо като че ли от вътрешността на язовира. Той чу падането на втората бомба и със закъснение от секунда-две трусът едва не го повали.

— Божичко, всички ли унищожихме? — попита Райън. Противно на общественото убеждение, а сега и на личното му пламенно желание, Националната разузнавателна служба никога не бе прокарвала кабели за спътникова картина на живо в Белия дом. Налагаше се да разчита на друг човек, гледащ събитията на телевизор в една от залите на Пентагона.

— Не е сигурно, сър. Всичките бяха добри попадения… Тоест някои от тях, но част от бомбите избухнаха преждевременно…

— Какво значи това?

— Изглежда, са експлодирали във въздуха… Така де, три от тях, до една от последния бомбардировач. Сега се опитваме да разграничим отделните силози и…

— Останали ли са някои незасегнати, по дяволите? — запита Райън. Нима рискованата акция се беше провалила?

— Един, може би два, не сме сигурни. Чакайте да ви се обадя, става ли? — попита аналитикът доста жаловито. — Над мястото ще мине друг спътник след няколко минути.

Язовирът можеше и да издържи на двата взрива, обаче третият, на двадесет метра от преливника, отвори дупка, или по-скоро откърти голям къс бетон с триъгълна форма. Блокът се изстреля напред, сетне спря, задържан от неимоверното триене с изкуствената скала, и в един момент пазачът се чудеше дали бентът няма да издържи. Четвъртата бомба попадна в средата на този блок и го разчупи. Когато прахът се разсея, той бе заменен от мъгла и изпарения, тъй като водата започна да се излива през тридесетметровата дупка, издълбана в язовирната предна стена. Отворът растеше пред очите на пазача и на него чак тогава му хрумна да се втурне към бараката си и да предупреди по телефона хората надолу по течението. По това време вече реката, преродила се след три десетилетия принудителен сън, се спускаше с грохот в долината, която беше извайвала стотици хилядолетия.