Том Клэнси - Дълг на честта

— Ние се стремим към мирен завършек на тази ситуация — казваше посланикът в момента. — Склонни сме да отстъпим за много неща.

— Не искаме нищо повече от възстановяване на предишното положение — отговори му Джак и поетият риск го накара да разтъпче обувките си на място. Ненавиждаше такива неща, мразеше да се обосновава добре, но сега трябваше да лансира идеите, които бяха обсъдили с президента, а ако нещо се объркаше, хората просто щяха да запомнят, че грешката е допуснал Райън, не Дърлинг. — И унищожаване на ядрените ви оръжия под международен контрол.

— Принуждавате ни да започнем много опасна игра.

— Играта я създадохте вие, сър. — Той си наложи да се отпусне. Сега дясната му ръка бе над лявата му китка. Напипваше часовника си, обаче не смееше да сведе поглед към него от страх да не издаде, че в момента протича нещо, зависещо от времето. — Вече нарушавате договора за ограничаване на разпространението на ядрени оръжия. Нарушихте хартата на ООН, която правителството ви също подписа. Престъпвате няколко обвързващи ви договора със Съединените американски, щати, а също така предприехте агресивна война. Нима очаквате да приемем всичко това плюс поробването на американски граждани? Кажете ми, как ще реагират сънародниците ви, когато научат за случилото се? — Събитията, разиграли се предната вечер над Северна Япония, все още не бяха станали обществено достояние. Те упражняваха много по-голям контрол върху медиите си, отколкото налагаше планът на Райън за американските телевизионни мрежи, ала в такива случаи имаше един проблем. Истината винаги излизаше наяве. Макар да не беше лошо, ако истината е на твоя страна, можеше да стане ужасно, ако не е.

— Трябва да ни предложите нещо! — настояваше посланикът, като видимо губеше дипломатическото си хладнокръвие. Тайният агент зад него леко огъна ръце.

— Онова, което ви предлагаме, е да възстановите мира с достойнство.

— Това е нищо!

— Тази тема е по-подходяща за заместник-министър Адлер и неговата делегация. Знаете нашата позиция — каза Райън. — Ако изберете да оповестите ядрените си оръжия, ние Не можем да ви спрем. Предупреждавам ви обаче, че така ще доведете до сериозна психологична ескалация, от каквато нито вие, нито ние имаме нужда.

Сега посланикът гледаше към Дърлинг с надеждата за някаква реакция. В Айова и Ню Хемпшир кампанията щеше да започне скоро и този човек трябваше да стартира успешно… Дипломатът се чудеше дали това е причината за твърдата политика. Нарежданията от Токио бяха да осигури на страната си малко място за маневри, но американците не се хващаха на играта и виновникът би трябвало да е Райън.

— От името на Съединените щати ли говори доктор Райън? — Сърцето му прескочи веднъж, когато видя, че президентът леко поклати глава.

— Не, господин посланик. От името на САЩ всъщност говоря аз. — Дърлинг замълча за няколко жестоки секунди и добави: — Но в случая доктор Райън говори от мое име. Имате ли нещо друго да ни кажете?

— Не, господин президент.

— В такъв случай няма да ви задържаме повече. Надяваме се правителството ви да разбере, че най-изгодният изход от това положение е предложеният от нас. Алтернативите не издържат на сериозно проучване. Приятен ден, сър. — Президентът не стана, но Джак го направи, за да изпрати госта. Върна се след две минути.

— Кога? — запита президентът.

— Всеки момент.

— Дано да се получи.

Небето под тях беше ясно, макар че имаше някакви зачатъци на перести облаци на петнадесет хиляди и двеста метра. Въпреки това невъоръженото око много трудно би видяло изходната позиция. Нещо по-лошо: другите самолети от тричленната формация не се виждаха никакви, въпреки че според плана трябваше да са съответно само шест и половина и тринадесет километра по-напред. Майк Захариас мислеше за баща си, за всичките му задачи, при които е летял с най-усъвършенстваните отбранителни технологии навремето си, и за това как само веднъж професионалните му инстинкти му изневерили и той оцелял в един лагер, който би трябвало да стане лобното му място. Тази мисия донякъде бе по-лесна, ала, от друга страна, беше и по-трудна, тъй като бомбардировачите В-2 не можеха да извършват никакви маневри, освен леко да коригират позицията си според ветровете.

— Наблизо има батарея с ракети „Пейтриът“, встрани от два часа — предупреди го капитанът на таблото за електронна война. — Току-що включиха осветяващите радари.

След малко Захариас разбра защо. Няколко километра по-напред се появиха първите отблясъци откъм земята. „Значи разузнавателните доклади са били верни“ — помисли си полковникът. Японците нямаха много ракети „Пейтриът“ и не биха ги инсталирали тук ей така. В този момент съзря движещите се светлини на влак малко извън долината, която щяха да атакуват.