Том Клэнси - Дълг на честта

— Много добре знаете какво са направили и би трябвало също да знаете, че този ход е предвестник на цялостно нападение. Важно е да разберете, че една такава атака може да доведе до най-тежките възможни последици. — Дипломатът остави фразата да увисне във въздуха като облак от отровен газ.

Адлер изчака малко, преди да отговори:

— Най-напред ще ви припомня, че не ние започнахме този конфликт. Ще ви напомня още, че страната ви предприе умишлена атака срещу икономиката ни с цел да я парализира…

— Както направихте и вие! — тросна се посланикът и показа истински гняв, който би могъл да е прикритие за нещо друго.

— Извинете, сър, но ми се струва, че е мой ред да се изкажа. — Адлер търпеливо изчака посланикът да се успокои. Беше явно, че и двамата не бяха спали много тази нощ. — Ще ви напомня също така, че родината ви уби американски военнослужещи и ако сте очаквали да се въздържим от съответни действия, значи очакванията ви вероятно са били погрешни.

— Изобщо не сме посягали на жизненоважни американски интереси.

— Свободата и сигурността на американските граждани са в основата си единствените жизненоважни интереси за родината ми, сър.

Язвителната промяна на атмосферата едва ли можеше да бъде по-очевидна, както и причината за нея. Америка предприемаше някакви действия, които явно нямаше да са изтънчени. Хората от двете страни на масата, които отново бяха на последния етаж на Държавния департамент, спокойно можеха да са изваяни от камък. Никой нищо не искаше да отстъпи, даже не искаха да мигнат по време на официалните заседания. Може би извръщаха частично глави, докато водачите на съответните делегации се редуваха да говорят, ала нищо повече. Отсъствието на каквито и да е изражения би накарало едни професионални комарджии да се гордеят… Всъщност се играеше точно такава игра, макар и без карти или зарове. Преди първото прекъсване на преговорите изобщо не се стигна до въпроса чие владение да бъдат Марианските острови.

— За бога, Скот! — възкликна Кук, докато излизаше на терасата. Той разбра по тъмните кръгове под очите му, че човекът, водещ преговорите, е будувал през по-голямата част от нощта, най-вероятно в Белия дом. Първият годишен сезон щеше да премине в занимания със сегашната каша. Медиите непрекъснато опяваха за осакатените кораби в Пърл Харбър, а сега идваха и телевизионни репортажи от Сайпан и Гуам с хора, които говореха със затъмнени лица и променени гласове: от една страна, за това, че искат да бъдат американски граждани, а, от друга, за това колко много се страхуват да останат на островите, ако се разгърне истинска контраатака. Колебанието между противоречивите чувства бе едно от онези неща, които объркваха обществеността, и анкетите показваха, че мненията се разделят, въпреки че мнозинството изразяваше възмущение от направеното, а другата, малко по-малка група показваше желание за дипломатическо решение. Ако то е възможно. Тази сутрин след проучване „Вашингтон пост“ и Ей Би Си заявиха, че едно относително мнозинство от четиридесет и шест процента не вижда големи надежди за това. Непредвидимият елемент обаче бяха притежаваните от японците ядрени оръжия, които не бяха обявени нито от едната, нито от другата страна от страх да не хвърлят в паника съответното население. Всеки участващ в тези преговори наистина се беше надявал за мирно уреждане на спора, но голяма част от тази надежда просто се изпари, и то за някакви си два часа.

— Сега нещата се ръководят политически — обясни Адлер и отвърна очи, за да се освободи от собственото си напрежение с продължителна въздишка. — Трябваше да се направи, Крис.

— Ами ядрените им оръжия?

Заместникът на държавния секретар сви смутено рамене.

— Не мислим, че са толкова откачени.

— Не мислим значи? Кой гений стигна до тази оценка?

— Райън, кой друг? — Адлер замълча. — Той ръководи нещата. Смята, че следващият най-хитър ход е да блокираме… Така де, да обявим морска забранена зона, както направиха британците при Фолклендските острови. Да им прекъснем нефта.

— Хиляда деветстотин четиридесет и първа наново, така ли? Мислех, че този идиот е историк. Точно така започна една световна война, в случай че някой е забравил!

— Тази опасност… Хм, ако Кога има смелостта да се изкаже открито, според нас правителството им ще се разпадне. Така че — добави Скот — разбери от противниковата страна какво… Ъъ, колко е силна всъщност опозицията.

— Играем опасна игра, човече.