Том Клэнси - Дълг на честта

Естествено, подобни проверки бяха направени за Скот Адлер, за когото откриха, че е разведен, че живее сам в апартамент в Джорджтаун, че плаща издръжки на съпругата и на детето и че кара хубава кола, но че иначе всичко е нормално. Министър Хансън бе станал доста заможен от годините на адвокатската си практика и представляваше смешен обект за подкупване. Обширните проучвания на миналото на всички обекти, направени във връзка с правителствената им служба и разрешителните им за получаване на секретна информация, бяха прегледани наново и обявени за нормални, като се изключеха наскоро закупените от Кук автомобил и дом. Някъде по веригата щяха да намерят анулиран чек, изплатен от някоя банка, който да обясни лесното прехвърляне на къщата. Това бе едно от хубавите неща при банките. Те имаха документация за всичко, която винаги беше черно на бяло и винаги оставаше като следа.

— Добре, ще изходим от предположението, че той е нашият човек. — Помощникът на директора на ФБР огледа надарения екип от агенти, които, също като него, бяха пренебрегнали възможността Барбара Линдърс да е взимала лекарство по рецепта и то да е влязло във взаимодействие с брендито, което Ед Килти някога имаше подръка за всякакви случаи. Цялата група беше в същото неловко положение, в каквото и той. „Това не е толкова лошо“ — помисли си Дан. След гаф човек работи усилено, за да възстанови доверието в себе си.

Джексън почувства силното тупване при приземяването на товарния самолет, а сетне внезапното намаляване на скоростта от блокиращата жица, при което той рязко потъна в обърнатата назад седалка за пасажери. „Приключи още едно отвратително преживяване“ — помисли си. Много повече предпочиташе да кацне на самолетоносача, като сам управлява контролните лостове, тъй като не му беше приятно да повери живота си на някакъв лейтенант тийнейджър, каквито сега изглеждаха всички за адмирала. Той усети как самолетът се обръща надясно и се насочва към едно незаето място на излетателната палуба, в същия миг вратата се отвори и Джексън скочи навън. Един от дежурните на палубата му отдаде чест и му посочи отворената врата на командния мостик. Там се намираше и корабната камбана и щом той се озова на закрито, някакъв морски пехотинец му козирува, а един помощник-старшина, отговарящ за съоръженията, заудря камбаната и обяви по интеркома:

— Пристига командирът на специален отряд седемдесет и седем.

— Добре дошли на борда, сър — поздрави Бъд Санчес с широка усмивка. Изглеждаше изключително стегнат в авиаторската си униформа. — Капитанът е на мостика, сър.

— Тогава да се залавяме за работа.

— Как е кракът ти, Роби? — попита командирът на авиогрупата, докато се изкачваха по третата стълбичка.

— Дяволски схванат след всичкото това седене. — Отне му доста време. Инструктажът в Пърл Харбър, полетът със самолет на ВВС до „Ениуетък“, после чакането на транспортния С-2А, който да го откара до неговата част. Джексън бе далеч от мисълта да се ядосва заради закъснението на реактивния самолет, ала при все това сега беше нетърпелив, понеже наближаваше обед, ако съдеше по положението на слънцето.

— Номерът с репортажите още ли минава? — запита Санчес.

— Няма откъде да знаем, Бъд. Докато не стигнем дотам. — Джексън остави един морски пехотинец да му отвори вратата на рулевата кабина. Кракът му наистина бе схванат: поредното напомняне, че за него въздушните операции бяха приключили.

— Добре дошли на борда, сър — каза командирът, като вдигна глава от връзка телеграми.

Ревът на реактивни двигатели подсказа на Джексън, че „Джони Реб“ провежда въздушни операции, и той бързо погледна към предната част, където видя изстрелването на един „Томкет“ от левия преден катапулт. Самолетоносачът се намираше някъде по средата между Каролините и остров Уейк. Последният беше малко по-близо до Марианските острови и по тази причина не се използваше за нищо. На Уейк имаше хубаво летище, което още се поддържаше от ВВС. „Ениуетък“ бе просто летище за възстановяване, знаеше се като такова и следователно ставаше за по-прикрита база за временен престой на самолети, макар и далеч по-неудобна за поддържането им.

— Добре, какво става, откакто тръгнах от Пърл? — поинтересува се адмиралът.

— Добри новини. — Капитанът му подаде една от телеграмите.

— По-ясно не би могло да бъде — каза Джоунс, надвесен над засечените от сонарите следи.

— Те определено бързат за нещо — съгласи се Манкузо, докато очите му проследяваха скоростта и разстоянието. Явно не хареса онова, което видя, с което потвърждаваше още повече подозренията на Джоунс.