Том Клэнси - Дълг на честта

— Кой ги причаква?

— Рон, не можем…

— Сър, не мога да ви бъда от голяма помощ, ако съм в неведение — изтъкна разумно цивилният. — Смяташ, че представлявам заплаха за сигурността или какво?

Манкузо помисли няколко секунди, преди да отговори:

— „Тенеси“ стои точно над подводното възвишение Ешунадаоки, за да подпомогне една специална операция, предвидена да се проведе в следващите двадесет и четири часа.

— А останалите подводници клас „Охайо“?

— Непосредствено до атола Улити, сега се движат малко по-бавно на север. Групата от подводници SSN ще въведе самолетоносачите. Нашите „Охайо“ имат за задача да проникнат преди това.

„Звучи съвсем логично“ — помисли си Джоунс. Ракетоносците бяха прекалено бавни, за да действат ефикасно заедно със специален отряд, включващ самолетоносач, който той също засичаше чрез сонарната наблюдателна система, обаче бяха идеални за проникване в една патрулна линия от подводници SSK… стига капитаните да са достатъчно сръчни. Това съображение винаги съществуваше.

— Японските разрушители ще бъдат горе-долу над „Тенеси“ след около…

— Зная.

— Какво друго имаш да ми кажеш? — попита остро командващият тихоокеанските подводни части.

Джоунс го отведе до картата на стената. Сега на нея бяха заградени седем силуета на подводници SSK и само един означен с „?“. Той се намираше в отрязъка между най-северните Мариански острови, наречен Моуг, и Бониновите острови, най-известен от които бе Иво Джима.

— Опитахме да се съсредоточим върху този район — обясни Джоунс. — Улових няколко трепвания, ала нищо достатъчно ясно, за да бъде проследено. Ако обаче бях на тяхно място, бих покрил тази зона.

— Аз също — съгласи се Чембърс. Един от вероятните ходове на американците би могъл да е да разгънат подводна патрулна линия през пролива Лузон и да се опитат да пресекат пътя на петрола до японските острови. Но за това трябваше политическо решение. Тихоокеанският флот все още не беше упълномощен да напада японски търговски кораби, а разузнаването донасяше, че в момента повечето пристигащи и заминаващи танкери плават под чуждо знаме, атаки срещу които бяха свързани с всякакви политически усложнения. „Не бихме могли да рискуваме и да обидим Либерия — каза си Манкузо с гримаса. — Нали така?“

— Защо е това бързане на разрушителите обратно към дома? — поинтересува се цивилният. То не изглеждаше много разумно.

— Снощи разбихме частите им за въздушна отбрана.

— Да, значи ще избягат на запад от Бониновите острови… Което означава, че скоро ще ги загубя. Така или иначе скоростта им е тридесет и два възла, а курсът им продължава да е малко неясен, обаче е към родината им, няма спор. — Джоунс направи пауза. — Започваме да си играем с шефовете им, а?

— Както винаги. — Веднъж и Манкузо си позволи да се усмихне.

— Трябва ли да бъде така? — попита Дърлинг.

— Правихме двадесет симулации на акцията — рече Райън, който прелистваше данните за пореден път. — Всичко е въпрос на сигурност. Сър, налага се да извадим всички от строя.

Президентът пак погледна спътниковите снимки.

— Все пак не сме сто процента сигурни, нали?

— Нищо на този свят не е абсолютно сигурно. — Джак поклати глава. — Информацията ни изглежда много добра… Имам предвид сателитните снимки. Руснаците са развили същата теза, а те имат не по-малко основателна причина от нас да искат да са прави. Тук има десет ракети. Те са дълбоко окопани, а мястото, изглежда, е избрано умишлено заради сравнителната му неподатливост на атака. Всичко това са положителни показатели. Тази операция не е заблуда. Следващият проблем е да се уверим, че можем да ударим всичките. И трябва да го сторим бързо.

— Защо?

— Понеже те връщат част от корабите си към крайбрежието, в границите на чиито възможности е засичането на самолети.

— Няма ли друг начин?

— Не, господин президент. Ако искаме да стане, трябва да се направи довечера. — А Райън прецени по часовника си, че нощта вече е започнала в тази отдалечена част от света.

— Решително протестираме срещу американското нападение над нашата страна — започна посланикът. — През цялото време се въздържахме от подобни действия и очаквахме подобен реверанс от Съединените щати.

— Господин посланик, аз не съм запознат с военните операции. Да не би американски войски да са ударили островите ви? — попита Адлер вместо отговор.