Том Клэнси - Дълг на честта

— Започваме — обяви той по интеркома. После натисна газта докрай и нарочно претовари двигателите, като дръпна рязко назад страничния лост. Хеликоптерът се люшна нагоре в спираловидно движение. Единствената му истинска грижа беше температурата на двигателите. Те бяха конструирани така, че да издържат на натоварване, но сега щяха да стигнат до границата на възможностите си. На екрана на шлема му се появи предупреждение: вертикален стълб, който започна да расте и да мени цвета си почти със същата бързина, с която се променяха цифрите на индикатора за височината.

— Уха! — прошепна седящият зад него авиатор, след което сведе поглед и извика на екрана си огневите данни, за да оползотвори по-добре времето си, преди пак да насочи вниманието си навън. — Никакъв трафик.

„То се подразбира“ — помисли си Рихтер. Те не биха допуснали хора да задръстват въздуха около един толкова важен обект, което беше чудесно. Вече го виждаше ясно, когато хеликоптерът му светкавично изкачи три хиляди метра, издигащ се като изтребител, какъвто всъщност бе, независимо дали се задвижваше от перка или не.

Сега той го виждаше в мерника си, все още прекалено далеч, за да стреля по него, но беше там: ярко петно в малък правоъгълник в средата на проекционния екран над главата му. Време бе за проверка. Включи системите за светлинни ракети. Изтребителят F-22 имаше радар с МВП, тоест малка вероятност за прехващане от противника. Това му качество се оказа твърде оптимистично.

— Току-що ни удари електронна вълна — съобщи отговарящият за контрамерките оператор. — Току-що ни удари високочестотна вълна, координати неизвестни — добави той, като гледаше апаратите си за допълнителни данни.

— Вероятно е разсеян наш сигнал — рече старшият диспечер, зает сега с направляването на изтребителите към все още приближаващите контакти.

— Не, не, честотата беше различна. — Той направи нова проверка с апаратурата, ала не откри нищо друго, което да засили странното чувство, смразило току-що ръцете му.

— Предупреждавам за прегряване на двигателя. Прегряване на двигателя — натякваше му гласът, защото бордовият компютър смяташе, че той е пренебрегнал картината на екрана съвсем безочливо.

— Зная, сладурче — отвърна Рихтер.

Над пустинята Невада бе успял да постигне рязко изкачване до шест хиляди и четиристотин метра, толкова много над нормалната височина на летене на един хеликоптер, че направо се уплаши, обаче тогава въздухът беше сравнително топъл, докато тук бе по-студен. Рихтер профуча през въздушния слой на шест хиляди и сто метра с все още прилично темпо на издигане и точно тогава целта промени курса, с което започна да се отдалечава от него. Тя, изглежда, обикаляше с около триста възла, като вероятно използваше единия двигател за движеща сила, а с другия произвеждаше енергия за радара си. Не бяха го осведомили за това, обаче му се стори съвсем приемливо. Важното беше, че разполагаше с няколко секунди, за да влезе в обсега им, но огромните турбореактивни двигатели на преустроения пътнически самолет бяха съблазнителни мишени за ракетите му „Стингър“.

— В обхвата са, Санди.

— Прието. — С лявата си ръка избра типа ракета от огневия пулт. Страничните врати на вертолета рязко се отвориха. На всяка от тях бяха закачени по три ракети „Стингър“. С последно докосване до контролните уреди той извъртя хеликоптера, махна капачето от подобния на спусък ключ и го натисна шест пъти. Всичките ракети с пламък излетяха напред и се извиха под дъга нагоре към самолета, намиращ се на три километра. Като направи това, Рихтер отпусна ръчките за газта, килна носа надолу и пикира, за да охлади измъчените си двигатели. Той гледаше към земята, докато авиаторът зад него следеше напредването на ракетите.

Първата „Стингър“ изгоря и падна преждевременно. Останалите пет се представиха по-добре и въпреки че две загубиха сила, преди да достигнат целта, четири я улучиха — три в десния двигател и една в левия.

— Попадения, многобройни попадения.

Движещият се с ниска скорост Е-767 нямаше кой знае какви шансове. Ракетите „Стингър“ имаха малки бойни глави, ала предназначените за граждански полети самолетни двигатели лошо се справяха с повреди. И двата веднага загубиха мощност и този, който всъщност задвижваше самолета, излезе от строя пръв. Части от турбинните перки пръснаха защитната обшивка и се врязаха в дясното крило, с което прекъснаха контролиращите полета уреди и унищожиха аеродинамичността. Преустроеният пътнически самолет моментално се наклони надясно и не възвърна равновесието си, тъй като екипажът му бе изненадан от ненадейната катастрофа и напълно неспособен да се справи с положението. Половината от дясното крило се отдели почти веднага от самолета и радарните оператори на земята видяха как буквено-цифровият екран, отчитащ позицията на „Ками“-2, изписва аварийния код 7711 и после просто всичко изчезва.