Том Клэнси - Дълг на честта

Те преминаха бързо и безшумно централното крило на сградата, откриха аварийните стълби и тръгнаха нагоре. Потърсиха наблюдателни камери и пак с благодарност установиха, че на тази площадка няма такива. Кларк се огледа нагоре и надолу. Бяха сами на стълбището. Той продължи да се изкачва, като преди всяко движение се оглеждаше и ослушваше.

— Приятелчетата се върнаха — съобщи един от въздушните диспечери по интеркома. — Курс нула-три-три, разстояние четири-две-нула километра. Един… Не, два контакта в сгъстена формация. Приближаващите се самолети са военни, скорост петстотин възла — изрецитира той бързо доклада си.

— Много добре — отвърна му спокойно главният диспечер и настрои картината на екрана си, докато превключваше каналите на слушалките си. — Някакво радарно оживление на североизток?

— Никакво — отговори моментално операторът, отговарящ за електронните контрамерки. — Разбира се, той може да е някъде там и да следи предаванията ни.

— Уакаримас. 52 52 Разбрано (яп.). — Б.пр.

Следващият им ход бе да освободят двата изтребителя, обикалящи източно от самолетите „Ками“. И двата F-15J бяха заели позиции неотдавна и резервоарите им бяха почти пълни. Допълнително обаждане нареди да излетят още два от военновъздушната база „Читосе“. Щяха да са им нужни петнадесет минути, докато заемат постовете си, но старшият диспечер реши, че това не е проблем. Разполагаше с достатъчно време.

— Хванете ги на прицел — заповяда операторът.

— Хванахте ни вече, а? — запита се гласно полковникът. — Чудесно. — Той поддържаше същия курс и скорост, тъй като искаше те добре да разберат местоположението и намеренията му. Останалото бе най-вече въпрос на аритметика. „Изтребителите «Ийгъл» вероятно са на триста и двадесет километра, крайна скорост около хиляда. Шест минути до разделянето.“ Той погледна часовника и заповяда на очите си да претърсят небето за нещо, което да е прекалено ярко за звезда.

На последния ред стълби имаше камера. Значи Ямата беше донякъде параноичен. „Все пак даже параноиците имат врагове“ — помисли си Кларк, след което забеляза, че камерата като че ли сочеше към следващата площадка. Десет стъпала до площадката и още десет до следващата, където се намираше вратата. Реши да се спре за малко, за да помисли. Чавес завъртя топката на вратата вдясно от тях. Оказа се, че не е заключена. Кларк предположи, че противопожарните правила го изискваха. Потвърди с кимване, че е разбрал, ала въпреки всичко извади шперцовете си.

— Е, какво мислиш?

— Мисля, че бих предпочел да не съм тук. — Динг държеше в ръка светкавицата, а Джон извади пистолета си и зави заглушителя. — По бързия или по бавния начин?

Всъщност това беше единственият избор, който им се предоставяше. Едно бавно приближаване, като делови хора, които вероятно са се загубили… Не, не и този път. Кларк вдигна пръст, пое си дълбоко въздух и се понесе нагоре. Четири секунди по-късно той завъртя топката на вратата на последната площадка и я отвори рязко. Хвърли се на пода и насочи пистолета към мишената. Динг го прескочи, изправи се и се прицели със своето оръжие.

Пазачът пред вратата гледаше в другата посока, когато тази към стълбището зейна широко. Той механично се обърна, леко разтревожен, и видя едър мъж, проснал се косо на пода и като че ли насочил пистолет към него. Това го накара да посегне към своя, докато очите му фиксираха потенциалните мишени. Имаше и втори човек, който държеше нещо друго…

От такова разстояние светкавицата въздействаше почти физически. Енергията й със сила три милиона свещи превърна всичко наоколо в слънчева повърхност и в следващия момент енергийният свръхтовар нахлу в централната нервна система на мъжа по тройния нерв, който тръгва от задната част на окото, минава през основата на мозъка и се разклонява в мрежата от нерви, контролираща волевите мускули. Резултатът, също като в Африка, беше пренатоварване на нервната система на пазача. Той се строполи на пода като парцалена кукла, като потрепващата му дясна ръка все още стискаше пистолета. Светлината бе достатъчно ярка, та отразените от светлите стени лъчи да заслепят леко Чавес, но Джон се беше сетил да затвори очи и сега се втурна към двукрилата врата, която разтвори с рамо.

Виждаше се само един човек, който тъкмо ставаше от стола пред телевизора с изненадана и тревожна физиономия, дължаща се на внезапното нахълтване. Нямаше време за снизхождение. Кларк вдигна пистолета и натисна два пъти спусъка, отваряйки две дупки в челото на непознатия. Почувства ръката на Динг върху рамото си, което му даде свобода да свие надясно, вече почти тичешком. Прекосяваше бързо коридора и надничаше във всяка стая. „Кухнята“ мислеше си той. „Винаги намираш някого в…“