Том Клэнси - Дълг на честта

— Въпроси?

Операцията беше запланувана бързо, ала внимателно, като участие взеха и четиримата главни пилоти. Предната нощ я изпробваха и установиха, че наистина имаше риск, но какво пък, рискове винаги е имало.

— Хей, летците на „Ийгъл“, смятате ли, че можете да се справите с това? — попита най-старшият от пилотите на изтребители „Рейпиър“. Той бе подполковник, което не му спести ироничния отговор.

— Не се тревожете, сър — рече една жена майор. — Задникът, който трябва да ударим, изглежда много апетитен. — Тя му прати въздушна целувка.

Подполковникът, който всъщност бе технически летец изпитател, откъснат от извършваните разработки върху изтребителите F-22 на 57-о бойно авиокрило във военновъздушната база „Нелис“, познаваше „старите“ ВВС само от филмите и разказите, които чуваше като новак в армията, и прие обидата в духа, в който му беше отправена. Моделът „Ийгъл“ може и да не бе неуловим, обаче беше адски коварен. Те се готвеха да се впуснат в бойна задача и рангът нямаше такова значение, каквото имаха вещината и самоувереността.

— Добре, хора — някога би казал само „господа“, — времето ни е ограничено. Да се залавяме за работа.

Екипажите на снабдителните самолети се подсмихнаха под мустак на манталитета на летците изтребители и на начина, по който жените във ВВС истински го бяха усвоили. Един от тях реши, че майорката е готина мадама. Той сподели с капитана, който щеше да седи вдясно от него, че когато се издигнеше, тя може би щеше да дойде да лети за компанията „Юнайтед“.

— Един мъж би могъл да се представи и по-зле — отбеляза помощник-пилотът от авиолиниите „Саутуест“. Танкерите излетяха двадесет минути по-късно, последва ги и един от самолетите Е-ЗВ.

Съвсем закономерно, изтребителите се вдигнаха последни. Всичките авиатори бяха облечени с негорими гащеризони за студено време и направиха нужното, за да получат спасителна екипировка, използването на каквато изглеждаше смешно по това време на годината над Северния Тих океан, ала правилата си бяха правила. Най-накрая нахлузиха космонавтските облекла, колкото и неудобни и ограничаващи да бяха. Един по един пилотите на „Рейпиър“ се отправиха към самолетите си, същото направиха и тези на изтребителите „Ийгъл“, само че двама по двама. Подполковникът, който бе ръководил мисията, демонстративно свали самозалепващата се нашивка „РЕЙПИЪР“ и я замени с кичовската емблема, която служителите в „Локхийд“ бяха измислили: силуета на оригиналния изтребител „Светкавица“ Р-38, припокрит от изящния профил на най-новата гордост на компанията и допълнително украсен с жълто-бяла мълния. „Така де, традиция“ — помисли си той, макар да знаеше, че още не е бил роден, когато и последният Р-38 с два лонжерона е бил продаден за претопяване. Помнеше обаче как участва в конструирането на първите модели американски изтребители с голям радиус на действие, използвани само веднъж по предназначение, при което един летец на име Текс Ламфие получи безсмъртие. Сега нямаше да е много по-различно от онзи ден, когато бяха над северните Соломонови острови.

Изтребителите трябваше да бъдат изтеглени на открито и още преди да запалят двигателите, всички авиатори усещаха как вятърът шиба по корпусите. Този беше моментът, в който пръстите пощипваха контролните уредни пилотите се наместваха в седалките, за да е всичко съвсем изрядно. Сетне един по един изтребителите запалиха светлините си и потеглиха към края на пистата. Наземното осветление беше пуснато отново — сини паралелни линии, простиращи се в мрака. Самолетите излетяха поотделно и на едноминутни интервали, тъй като излитането по двойки при тези атмосферни условия криеше големи опасности, а в тази нощ не можеха да си позволят излишни грешки. След три минути двете четиричленни звена се групираха над облаците, където небето бе ясно, виждаха се ярки звезди, разноцветната зора вдясно от тях, както и завеси с менящи се цветове, зелени и пурпурни отблясъци, дължащи се на звездния вятър, въздействащ върху заредените частици в горните слоеве на атмосферата. Светлинните завеси бяха както прелестни, така и символични за летците на изтребителите „Светкавица“.

Първият час мина в рутинно придвижване на югозапад на двете самолетни четворки, като предупредителните им лампички мигаха, за да им бъдат ориентири в близостта им. Когато наближиха снабдителните самолети, вече бяха проверили системите, бяха направили контролни опити с апаратурата и коремите им се бяха успокоили.