Том Клэнси - Дълг на честта

Минаващите оттам спътници за електромагнитно разузнаване отбелязаха продължаващото за момента патрулиране на три самолета Е-767 и нервните специалисти от военновъздушното разузнаване и Службата за национална сигурност се питаха дали японските ВВС няма да се опитат да се възпротивят на правилата за самолетни операции. Те погледнаха часовниците си и разбраха, че след още шест часа всичко ще се изясни, тъй като сателитите продължаваха да записват и съставят диаграми на електронните емисии.

Самият Джексън сега се занимаваше с други спътникови данни. Смятаха, че на Сайпан са разположени четиридесет и осем изтребителя плюс още шестдесет и четири в бившата военновъздушна база „Андерсън“ на Гуам, чиито две широки писти и огромни подземни цистерни за гориво бяха дали съвсем удобен подслон на пристигащите самолети. Двата острова бяха на около двеста километра един от друг. Трябваше да има предвид и идеята за разпръскване, която Стратегическото въздушно командване приложи на островите по време на Студената война. Затворената северозападна база на Гуам разполагаше с две паралелни писти, напълно използваеми, а в средата на острова беше международното летище „Агана“. Гражданско летище имаше също на Рота, още една изоставена база на Тиниан, както и „Коблър“ на Сайпан, допълваща функциониращото летище там. Странно, но японците бяха пренебрегнали всички второстепенни съоръжения с изключение на базата „Коблър“. Всъщност сателитната информация сочеше, че Тиниан изобщо не е окупиран или поне на спътниковите снимки не се виждаха никакви тежки военни возила. Той заключи, че там би трябвало да има някакви леко въоръжени части, вероятно снабдявани с хеликоптер от Сайпан — островите ги делеше само един тесен пролив.

Сто и дванадесетте изтребителя бяха основната грижа на адмирал Джексън. Те щяха да бъдат подкрепени от разузнавателни самолети Е-2 плюс обичайните хеликоптери, които една армия взимаше, щом се отправеше нанякъде. Изтребители F-15 и F-3, подпомогнати допълнително от зенитни ракети земя-въздух. Тежка задача за един самолетоносач, дори ако използваха идеята на Бъд Санчес как да направят самолетоносача по-застрашителен. Ключът към всичко обаче не бе да надделеят във въоръжена схватка с противника, а да атакуват духа му — неизменна истина за всяка война, която хората периодически схващаха и забравяха през вековете. Надяваше се, че вижда нещата правилно. Дори тогава първо трябваше да се случи нещо друго.

Полицията изобщо не дойде, което донякъде учуди Кларк. Може да бяха намерили снимките за полезни, ала по-вероятно не бе така. Така или иначе те не се застояха, за да разберат. Като се качиха отново в колата си под наем, те хвърлиха последен поглед към обгореното място отвъд края на пистата точно когато първият от трите разузнавателни самолета се приземи в базата съвсем нормално за облекчение на всички. Един час по-рано той забеляза, че излетяха два вместо обичайните три Е-767, което, надяваше се, показваше, че зловещата им мисия е дала някакви плодове. Този факт вече беше потвърден от спътник и даде зелена улица на поредната бойна задача, за която агентите на ЦРУ не знаеха нищичко.

Трудното продължаваше да е как да повярват на всичко. На първата страница на написания на английски вестник, който купиха от фоайето на хотела на закуска, имаше новини, не особено различни от нещата, които прочетоха през първия си ден в Япония. Имаше две статии за Марианските острови и две от Вашингтон, ала останалото бяха предимно икономически новини плюс уводна статия за това колко желателно било възстановяването на нормалните отношения с Америка, макар и с цената на разумни отстъпки на масата за преговори. Вероятно истинската ситуация беше просто твърде фантастична, за да могат хората да я приемат, въпреки че до голяма степен това се дължеше на строгия контрол над новините. Например все още нищо не се споменаваше за ядрените ракети, скътани нейде. Някой се правеше или на много хитър, или на много глупав, а може би на двете в зависимост от развитието на нещата. Джон и Динг пак стигнаха до заключението, че във всичко това нямаше капчица смисъл, но резултатът от наблюдението нямаше да утеши семействата на убитите от двете страни. Даже в безумно пламенната война за Фолклендските острови е имало провокаторска риторика за наелектризиране на масите, обаче в случая сякаш правеха нова редакция на Клаузевиц, в която се казваше, че войната е по-скоро продължение на икономиката, отколкото на политиката, а бизнесът, макар и безскрупулен в същността си, все пак е по-цивилизована форма на дейност от тази, свързана с политическата сцена. Ала истинността на безумието виждаше с очите си. Пътищата бяха претъпкани с хора, вършещи ежедневните си задължения, макар да хвърляха по някой поглед повече към останките от катастрофата на въздушната база. Напук на света, който като че ли се обръщаше надолу с главата, обикновеният гражданин се придържаше към познатата му реалност и прехвърляше непонятната му част на други, които на свой ред се чудеха защо никой друг не я е забелязал.