Том Клэнси - Дълг на честта

— Jesuchristo 51 51 Исусе Христе! (исп.). — Б.пр. ! — прошепна Чавес. Само секунда, или дори по-малко. Носът на самолета проблесна в тъмното небе като от някаква експлозия и после машината просто се килна на север като умираща птица. Той си наложи да отвърне поглед от мястото на сблъсъка. Просто не искаше да знае къде ще се разбие. Не че имаше някакво значение. Извисяващата се огнена експлозия освети местността, сякаш падна мълния. Когато Динг осъзна какво е направил, нещо го удари в корема и той почувства внезапен подтик да повърне.

„Ками“-5 забеляза от шестнадесет километра ужасяващия жълт пламък долу, малко преди летището и вдясно от него, който можеше да означава само едно. Авиаторите са добре обучени хора. Летецът и вторият пилот на следващия самолет Е-767 също почувстваха внезапна празнина в корема и стягане на мускулите. Те се питаха кои от другарите им току-що са се размазали на земята, кои семейства щяха да посрещнат нежелани посетители, чии лица повече нямаше да видят, чии гласове повече нямаше да чуят, и се самоизмъчваха, задето не са слушали по-внимателно радиовръзката, сякаш това би променило нещо. Двамата мъже инстинктивно прегледаха пилотската кабина за някаква нередност. Двигателите бяха в изправност. Електрониката също. Хидравликата бе в ред. Каквото и да се е случило с другия самолет, на техния му нямаше нищо.

— Кула, тук Пети, какво стана? Край.

— Пети, тук кулата. Трети току-що се разби. Не знаем защо. Пистата е чиста.

— Тук Пети, прието. Продължаваме с приземяването, пистата влезе в полезрението ни. — Той дръпна ръката си от копчето на радиостанцията, преди да е казал нещо друго. Двамата авиатори се спогледаха. „Ками“-3. Добри приятели, които вече ги нямаше. Биха приели по-леко едни вражески действия, отколкото позора от нещо толкова банално като катастрофа при кацане, независимо от причината. Засега обаче те извърнаха глави пак към предвидената си траектория. Трябваше да завършат мисията си и да върнат благополучно у дома двадесет и петте техни колеги отзад въпреки тъгата си.

— Искаш ли аз да се заема? — попита го Джон.

— Това е моя работа, приятел. — Динг отново провери дали светкавицата се е заредила, след което обърса лицето си. Стисна юмруци, за да спре лекото треперене, което забеляза, изпитвайки едновременно срам и облекчение от появата му. Широко разредените сигнални светлини го подсетиха, че вижда нова мишена. Той служеше на родината си, както те служеха на своята, това бе всичко. Хрумна му, че щеше да е по-добре да го правеше с подходящо оръжие. Блуждаещият му ум предположи, че хората, предпочитащи саби, са си помислили същото, когато са се сблъскали с появата на мускетите. Чавес разтърси глава за последен път, за да я проясни, и насочи светкавицата си през отворения прозорец, като се отдръпваше назад от него, докато прицелът му не попадна точно върху приближаващия се самолет. Предните прозорци бяха покрити, за да не могат хората отвън да видят проблясването, но той не искаше да поема повече рискове, отколкото се налагаше…

… ето…

… сега…

Чавес натисна отново бутона и сребристата алуминиева обшивка около пилотската кабина на самолета пак блесна ярко, само за около секунда. Вляво от себе си чуваше пиукащия вой на пожарни коли, несъмнено отправящи се към мястото на първата катастрофа. „Не приличат на пожарните сирени у нас“ — помисли си без връзка той. Вторият Е-767 първоначално не направи нищо и за миг Динг се чудеше дали е направил всичко както трябва. После носът се килна надолу, но самолетът изобщо не се отклони. Просто увеличи бързината, с която се спускаше. Хрумна му, че можеше да се забие в хотелската им стая. Бе прекалено късно да бягат и Бог може би щеше да го накаже за това, че уби петдесет човека. Той поклати глава и демонтира светкавицата, а сетне зачака, намерил утеха в съсредоточаването върху тази механична задача.

Кларк също го видя и разбра, че няма смисъл да се втурват навън от стаята. Сега самолетът би трябвало да пламне… и вероятно пилотът си мислеше същото. Носът се вдигна и продуктът на „Боинг“ изрева може би на десет метра от покрива на хотела. Джон се премести до страничните прозорци и забеляза как краят на крилото минава над него и се завърта. Самолетът започна да се издига, или по-скоро се опита вероятно с цел обратен завой, обаче не му достигна мощност и той блокира над средата на пистата и на около сто и петдесет метра от земята, при което се килна към лявото крило и след спираловидно падане образува поредното огнено кълбо. Нито един от двамата агенти не благодари на Бога за избавлението, което така или иначе сигурно не заслужаваха.