Том Клэнси - Дълг на честта

Сега вече използваха всичко. Нискоорбитните разузнавателни спътници също събираха сигнали, определяйки патрулните координати на разузнавателните самолети — не толкова точно, колкото можеха да го направят самолетите за електромагнитно разузнаване, ала далеч по-безопасно. Следващата стъпка щеше да е включването на подводници в операцията, но някой ги предупреди, че това можеше да отнеме време. Нямаха кой знае колко подводници, а онези, които им бяха останали, си имаха работа. Не че правеха откритие. Електронният военен потенциал укрепваше и макар не всичко, което специалистите по електромагнитно разузнаване откриваха, да беше хубаво, те поне получаваха данните, по които хората от оперативния отдел можеха да съставят някакъв план. Засега бяха проследени с точност постоянните траектории, използвани от трите обикалящи в кръг Е-767. Ден след ден те като че ли оставаха сравнително непроменени. Незначителните ежедневни отклонения можеха да се дължат както на местните ветрове, така и на какво ли не, затова бе необходимо те да изпращат информацията до своите центрове за ръководене на въздушното движение. А това също бе добра новина.

Средно скъпият хотел беше повече, отколкото можеха обикновено да си позволят, но въпреки всичко той се намираше точно под пътя за писта тридесет две, вляво на съседната военновъздушна база. „Шумът вероятно е толкова нормален за страната, че хората просто го пресяват“ — помисли си Чавес, като си спомни непрестанната улична врява около хотелчето им в Токио. Администраторът ги увери, че в задната част е по-хубаво, обаче не можа да им предложи нищо по-добро от ъглова стая. Истински дразнещият шум се усещаше в предната част на хотела: пистата свършваше само на половин километър от входната врата. Излитанията бяха тези, които наистина разклащаха всичко. При кацанията можеше да се спи далеч по-лесно.

— Не съм сигурен дали ми харесва — подхвърли Динг, когато стигнаха до стаята.

— Кой е казал, че трябва да ни харесва? — Джон премести един стол до прозореца и пое първото дежурство.

— Това е, като да извършиш убийство, Джон.

— Да, сигурно е така. — Гадното бе, че Динг имаше право, ала някой друг беше казал, че не е така, и само това имаше значение. Донякъде.

— Няма ли други възможности? — попита президентът Дърлинг.

— Не, сър, поне аз не виждам такива. — На Райън за пръв път му се случаваше такова нещо. В известен смисъл той бе успял да предотврати една война. Беше сложил край на една „мръсна“ операция, която сигурно би навредила страшно много на родината му политически. А ето че сега щеше да започне такава… „Е, не съвсем“ — каза си той. Друг започна тази война, но колкото и справедлива да бе реакцията им, не изпитваше особено удоволствие от онова, което се готвеше да извърши. — Те няма да отстъпят.

— Така и не разбрахме как стана — рече тихо Дърлинг, като съзнаваше, че е прекалено късно за такива мисли.

— И за това вероятно съм виновен аз — отвърна му Райън, който чувстваше, че е негов дълг да поеме вината. В крайна сметка националната сигурност беше неговото поле на действие. Щяха да умрат хора заради нещата, които обърка, както щяха да умрат хора и ако постъпеше правилно. Колкото и много власт да се упражняваше от този кабинет, в действителност нямаха избор, нали?

— Ще се получи ли?

— Сър, това е нещо, което сами ще видим.

Оказа се по-лесно, отколкото очакваха. Три от тромавите двумоторни самолети се отправиха в колона към края на пистата, откъдето един след друг се сблъскаха с ветровете на северозапад, спряха се, пуснаха двигателите на пълна мощност, върнаха малко назад, за да проверят дали моторите няма да пламнат, и когато това не стана, пак превключиха на пълна мощност, но този път освободиха спирачките и ускориха за двойното превъртане през крило, характерно за излитането. Кларк погледна часовника си и разгъна една пътна карта на Хоншу.

Беше нужно само едно телефонно обаждане. Търговският клон на самолетна компания „Боинг“ разпространи предупреждение за повреда в системата за автоматично приземяване на техните пътнически самолети 767. Неизправност от неизвестен произход била повлияла на крайната фаза преди кацането на пътнически самолет в Сейнт Луис и до определяне на естеството на дефекта диспечерите се умоляваха да отстранят тази функция от системите за направление на полети до второ разпореждане. Заповедта бе изпратена чрез електронна поща, телекс и препоръчани писма до всички обслужващи лица на самолетите 767.