Том Клэнси - Дълг на честта

— Е, така или иначе ще ми гостувате тук за известно време. Ще видим доколко съм невеж в политиката. До две години аз ще съм министър-председател, Кога-сан. След две години ние ще бъдем суперсила. — Ямата стана. Апартаментът му обхващаше целия последен етаж на четиридесететажната сграда и божествената гледка му доставяше удоволствие. Индустриалецът се приближи до панорамните прозорци и заоглежда града, който скоро щеше да е неговата столица. Колко жалко, че Кога не разбираше как са устроени нещата в действителност. Засега обаче трябваше да отлети пак за Сайпан, за да започне политическия си възход. Той се обърна. — Ще видите. Временно сте мой гост. Дръжте се както подобава, и с вас ще се отнасят добре. Опитате ли се да избягате, трупът ви ще бъде намерен на парчета някъде по железопътните релси заедно с бележка, в която се извинявате за политическите си неуспехи.

— Няма да ви доставя това удоволствие — отговори хладно бившият премиер.

Шеренко планираше лично да се яви на срещата, но спешна работа му попречи да го стори. Оказа се все едно. Съобщението, доставено на дискета, беше от главния му внедрен агент, директора на Службата за обществена безопасност. Каквито и да бяха личните навици на човека, той бе вещ политически наблюдател, макар и малко многословен в докладите и оценките си. Според него японската армия не била ни най-малко недоволна от близките перспективи. Обезсърчени от факта, че години наред ги окачествяваха като „отбранителни сили“ и че общественото съзнание ги свеждаше просто до пречка за Годзила и други неправдоподобни чудовища (обикновено за тяхно нещастие), войниците се смятаха за пазители на една славна военна традиция. Сега, намерили най-сетне политическо ръководство, достойно за бойния им дух, техните командири приемаха с удоволствие възможността да покажат на какво са способни. В по-голямата си част подложени на американска подготовка и професионално обучение, висшите военнослужещи бяха направили своя анализ на ситуацията и оповестиха за всички, искащи да знаят, че те могат и ще спечелят тази битка. Директорът на Службата за обществена безопасност допълваше, че те смятали, че имат отлични шансове за завоюване на Сибир.

Тази оценка и докладът на двамата агенти на ЦРУ бяха изпратени моментално в Москва. Значи в японското правителство имаше разногласия и поне една от държавните служби схващаше донякъде реалността. Това доставяше удоволствие на руснака, но той помнеше и как един от шефовете на немското разузнаване на име Канарис бе направил съвсем същото през 1939 и не беше успял да постигне абсолютно нищо. Той възнамеряваше да разчупи този исторически модел. Номерът по време на война бе да й попречиш да се разрасне. Шеренко не поддържаше теорията, че дипломацията може да предотврати започването й, ала твърдо вярваше, че доброто разузнаване и решителните действия могат да им попречат да стигнат твърде далеч… Стига да имаш политическата решителност да предприемеш нужните действия. Безпокоеше го обаче фактът, че именно американците трябваше да покажат тази решителност.

— Нарича се операция ЗОРО, господин президент — каза Роби Джексън и махна покритието от първата графика.

В залата за кризисни ситуации бяха държавният секретар и министърът на отбраната, както и Райън и Арни ван Дам. Двамата министри се чувстваха неловко в момента, но по същия начин се чувстваше и заместник-началникът на оперативния отдел. Райън му кимна да продължи.

— Задачата е да се дезорганизира командването на противниковата страна, като се отстранят точно онези индивиди, които…

— Имате предвид да ги убием? — попита Брет Хансън. Той погледна към министъра на отбраната, който изобщо не реагира.

— Господин министър, не искаме да нападаме цивилни граждани. Следователно не можем да атакуваме икономиката им. Не можем да взривяваме мостове в градовете им. Армията им пък е прекалено разпръсната, за да…

— Не можем да направим това — прекъсна го пак Хансън.

— Господин министър — рече хладнокръвно Райън, — не може ли поне да чуем какъв е планът, преди да решаваме какво трябва и какво не трябва да правим?

Хансън кимна сърдито и Джексън продължи:

— Много парчета от мозайката вече дойдоха по местата си. Отстранихме две от резервите им за въздушно разузнаване…

— Кога е станало това? И как го направихме?

— Случи се снощи — отвърна Райън. — Как сме го направили, не ви засяга, сър.