Том Клэнси - Дълг на честта

— Кой даде нареждането? — Въпросът бе на президента Дърлинг.

— Аз, сър. Всичко беше добре прикрито и операцията мина гладко. — Райън прочете в очите на Дърлинг, че пак превишаваше правата си.

— Колко човека бяха убити? — настоятелно попита държавният секретар.

— Около петдесет, което е с двеста по-малко от хората ни, които те убиха, господин министър.

— Слушайте, можем да ги убедим да се откажат от островите, ако не прибързваме — каза Брет Хансън и спорът вече бе двустранен, а всички останали се превърнаха в наблюдатели.

— Адлер твърди друго.

— Крис Кук смята така, а той има свой човек в делегацията им.

Дърлинг спокойно ги наблюдаваше, като пак оставяше на персонала си (за него те бяха точно това) да води разискванията. Него го тормозеха други въпроси. Политиката отново щеше да покаже лошата си страна. Ако не успееше да се справи с кризата ефикасно, с него беше свършено. Тогава някой друг щеше да стане президент и този някой щеше да се сблъска с по-тежка криза най-късно на следващата година. Можеше да е дори по-лошо, в случай че преценката на руското разузнаване бе вярна. А ако Япония и Китай предприемеха действия срещу Сибир през идната есен, то щеше да настъпи още една, по-голяма криза по време на американските избори и сериозно щеше да застраши възможностите на родината му да се справи с нея. Всичко щеше да се превърне в политически дебати, докато икономиката продължава с опитите си да се възстанови при сто милиарда долара търговски дефицит.

— Ако пропуснем сегашната възможност, господин министър, никой не знае докъде може да се стигне — казваше Райън в момента.

— Можем да уредим въпроса дипломатически — настояваше Хансън.

— А ако не стане? — попита президентът.

— Тогава своевременно можем да замислим умерен военен отговор. — Увереността на държавния секретар не се отразяваше на изражението на министъра на отбраната.

— Имате ли какво да добавите? — попита го Дърлинг.

— Ще мине известно време… години… преди да успеем да съберем военните части, необходими за…

— Не разполагаме с никакви години — отсече Райън.

— Да, аз също мисля, че нямаме толкова време — отбеляза президентът. — Ще се получи ли, адмирале?

— Мисля, че може да стане, сър. Нуждаем се от малко късмет за някои операции, но снощи уцелихме десетката.

— Нямаме необходимия потенциал, за да гарантираме успех — призна министърът на отбраната. — Командващият специалната групировка току-що изпрати доклада си и…

— Четох го — рече Джексън, който не успяваше добре да прикрие безпокойството си пред истинността на доклада. — Аз обаче познавам командира на авиогрупата, Бъд Санчес. Знаем се от години и щом той казва, че може да го направи, аз му вярвам. Господин президент, не се впечатлявайте прекалено от цифрите. Не в тях е въпросът. Основното е начинът, по който се води една война, а тук имаме повече опит от тях. Всичко е въпрос на психология и на това да играем според нашите силни страни, а не според техните. Войната вече не е онова, което беше. Някога ти трябваха огромни въоръжени сили, за да унищожиш възможностите на врага да се бие и способността му да координира и командва войските си. Добре, преди петдесет години за тази задача бяха нужни много неща, обаче целите, които искаме да ударим, са всъщност съвсем малки, така че успееш ли да улучиш тези малки мишени, сега постигаш същото, за което преди са ти били необходими един милион човека.

— Това си е хладнокръвно убийство — озъби се Хансън. — Ето какво е.

Джексън се обърна към него от катедрата:

— Да, сър, войната е точно това, ала по този начин няма да убием някой нещастен деветнадесетгодишен сополанко, влязъл в армията, защото му харесва униформата. Ще убием мръсника, който го е изпратил да умре и даже не знае името му. Моите уважения, сър, но аз съм убивал хора и зная какво точно е усещането. Веднъж, поне един-единствен път, бих искал да стовариме удара си върху хората, които дават заповедите, вместо върху тъпите нещастници, които не могат да не ги изпълнят.

При тези думи Дърлинг едва не се усмихна, тъй като си спомни фантазирането, превърнато веднъж дори в телевизионна реклама, за това колко различно би било, ако президентът, премиерът и други висши държавни служители, изпращащи хората на бойното поле, се изправеха срещу врага лично и се побъхтеха с него.

— Въпреки всичко пак ще се наложи да убиете много хлапаци — рече президентът.

Адмирал Джексън се отърси от гневното си изражение, след което отговори: