Том Клэнси - Дълг на честта

— Не вярвам да е работа на Службата за обществена безопасност. Даже ако са получили заповеди от Гото. Нещата стават прекалено политически, като нямат истински доказателства. Политическата ситуация е… Добре ли я познавате?

— Информирайте ни — рече Кларк.

— Правителството е много объркано. Гото упражнява контрол, ала не споделя информацията с много хора. Коалицията му е все още хилава. Кога пък е много уважаван, твърде много, за да бъде арестуван открито. — „Така мисля“ — не добави Шеренко. Онова, което можеше да се твърди с увереност преди две седмици, сега бе далеч по-несигурно.

Американците всъщност виждаха логика. Кларк помисли малко, преди да заговори:

— Най-добре ще е да разклатите клона, Борис Илич. И вие, и ние се нуждаем от този човек.

— Изложихте ли го на риск? — поинтересува се руснакът.

— Не, ни най-малко. Казахме му да се държи както обикновено… А и той мисли, че сме руснаци. Единствените ми указания бяха да го проверя, но да се опитваме да управляваме такъв човек е прекалено опасно. Би могъл всеки момент да се окаже голям патриот и да ни разкара. Такива хора просто ги оставяш сами да направят най-правилното.

Шеренко пак си помисли, че досието на този човек в московския център е вярно. Кларк притежаваше всички нужни инстинкти за шпионска дейност. Той кимна и зачака Кларк да продължи.

— Ако контролирате Службата за обществена безопасност, трябва да разберем веднага дали той е при тях.

— И ако е при тях?

— Тогава ще трябва да решите дали можете да го измъкнете. Тази част от операцията е ваша. Не мога да ви свърша тази работа. Ако обаче го е пипнал някой друг, може би можем да направим нещо.

— Трябва да говоря с Москва.

— Досетихме се. Само не забравяйте, че Кога е най-добрата ни възможност за политическо разрешение на цялата каша. След това уведомете Вашингтон.

— Ще бъде направено — обеща Шеренко. — Трябва да попитам нещо… за двата самолета, които се разбиха снощи.

Кларк и Чавес вече се бяха упътили към вратата. Отговори му по-младият, без да се обръща:

— Ужасна злополука, нали?

— Вие сте луд — заяви Могатару Кога.

— Аз съм патриот — отвърна му Райзо Ямата. — Ще дам на родината ни истинска независимост. Ще направя Япония отново велика държава.

Погледите на двамата мъже, които седяха в двата противоположни края на масата в мансардния апартамент на Ямата, се срещнаха. Охраната стоеше пред вратата. Тези думи можеха да се кажат само на четири очи.

— Вие се отказахте от най-важния ни съюзник и търговски партньор. Водите ни към икономическа разруха. Убихте хора. Подкупихте за беззаконията си правителството и войската ни.

Ямата кимна така, сякаш потвърждаваше, че е придобил някакъв имот.

— Хай, направих всичко това и не ми беше трудно. Кажете ми, Кога, много трудно ли е да накараш един политик да свърши каквото и да било?

— Ами приятелите ви? Мацуда и останалите?

— Всеки има нужда от напътстване от време на време. — „Почти всеки“ — каза си само мислено Ямата. — Когато всичко свърши, ще имаме напълно интегрирана икономика, двама стабилни и могъщи съюзници и с течение на времето търговията ни ще се възобнови, понеже останалата част от света се нуждае от нас. — Сляп ли бе този политик? Не разбираше ли?

— Наистина ли познавате толкова зле Америка? Сегашните ни трудности възникнаха, защото едно-единствено семейство изгоря живо. Те не са като нас. Те мислят различно. Религията им е различна. Културата им е изпълнена с насилие повече от всяка друга и при все това те боготворят правосъдието. Почитат печеленето на пари, но корените им са в идеалите. Не можете ли да го проумеете? Те няма да търпят това, което направихте! — Кога направи пауза. — А и планът ви за Русия… Сериозно ли мислите, че…

— След като Китай ни помага? — Ямата се усмихна. — С тях можем да се справим с Русия.

— А дали Китай ще остане наш съюзник? — настоя Кога. — Убихме двадесет милиона китайци във Втората световна война и политическото им ръководство не го е забравило.

— Нужни сме им и те го знаят. А заедно…

— Ямата-сан — прекъсна го тихо и учтиво Кога, тъй като обноските бяха в природата му, — вие не разбирате политиката така добре, както бизнеса. Това ще ви провали.

— А вас ще ви провали предателството — отговори му по същия начин Ямата. — Зная, че имате контакти с американците.

— Грешите. Не съм говорил с американски гражданин от седмици. — Един възмутен отговор не би имал силата на прозаичния.