Том Клэнси - Дълг на честта

Руснаците също имаха своята роля. От Южносахалинск на полуостров Камчатка излетяха осем прехващача МиГ-31 за учение по въздушна отбрана, както и един ИЛ-86 със система за ранно предупреждение. Десет минути по-късно от Сокол се вдигнаха четири изтребителя „Сухой“, действащи като нападатели. Последните, снабдени с резервоари с гориво за дълги преходи, се отправиха на югоизток и останаха далеч от японското въздушно пространство. Диспечерите в двата японски самолета Е-767 направиха правилна преценка: сравнително типично и стилизирано руско учение. Въпреки това в него участваха бойни самолети, тъй че тренировката заслужаваше пълното им внимание, още повече че те се намираха точно на най-логичния подстъп за американски самолети като бомбардировачите В-1, които съвсем наскоро бяха „погъделичкали“ въздушните им отбранителни части. В резултат двата Е-767 бяха изтеглени на север и леко на изток, а с тях и ескортиращите ги изтребители. Резервният самолет със система „Ауакс“ за малко не получи заповед за излитане, но наземният командир на частите за въздушна отбрана разумно реши само да позасили бойната готовност.

„Глоубмастър“-III С-17А беше най-новият и най-скъп транспортен самолет, успял да си извоюва място в системата за доставки на Пентагона. Всеки, запознат с кошмарните процедури в случая, би предпочел противовъздушна артилерия, защото мисиите на бомбардировачите поне се планираха така, че да успеят, докато системата за доставки най-често сякаш имаше за цел да се провали. А че това не ставаше, бе един вид похвала за изобретателността на хората, посветили живота си на осуетяването му. Не се пожалиха никакви разходи, бяха открити и някои нови пера за използване, ала крайният резултат беше един „извозвач на боклуци“ (най-често използваният термин от летците изтребители) с претенции за див хищник.

Въпросният самолет излетя малко след полунощ местно време и пое курс юг-югозапад, все едно е редовен полет до Владивосток. Точно преди този град той зареди от един снабдителен КС-135 (руската система за въздушно презареждане не бе съвместима с американските стандарти) и напусна азиатския континент, като сега се отправи право на юг по сто тридесет и втория меридиан.

„Глоубмастър“ беше първият в историята товарен самолет, конструиран с възможности за специални операции. Нормалният едва двучленен екипаж се допълваше от двама „наблюдатели“, за които бяха осигурени стандартни комплекти от уреди. В случая тези двама човека бяха електронни оператори, които сега водеха сметка за многобройните радарни пунктове за въздушна отбрана, осеяли руското, китайското, корейското и японското крайбрежие, и направляваха пилотите така, че да си проправят път през възможно най-много нулеви зони. Целта скоро наложи бързо спускане и насочване на изток.

— Не е ли страхотно? — обърна се старши сержант Вега към командира си. Хората от бойната група седяха на сгъваеми столове в багажния сектор, облечени в походни униформи, които ги принудиха да се клатят като патета на борда на самолета преди час под зоркия поглед на сержанта от военновъздушните сили. Мнозина във въздушнодесантните войски вярваха, че ВВС награждават пилотите, ако накарат пасажерите си да повърнат, обаче сега нямаше да има никакви оплаквания. Най-опасната част от мисията течеше в момента, въпреки че имаха парашути: нещо, което екипажът от ВВС показателно не си бе направил труда да вземе. Така или иначе нямаше да има голяма полза от тях, ако някой заблуден изтребител изникнеше в който и да е момент от превозването им до програмираното място за скок.

Капитан Чека просто кимна. На него по-скоро му се щеше да е на земята, където е мястото на един пехотинец, вместо да клечи тук, безпомощен като неродено бебе в утробата на жена, луда по дискотечни танци.

Мониторите на електронните оператори отпред се наситиха с цвят. Правоъгълният телевизионен екран вадеше от компютърната памет всички известни радарни съоръжения на западното японско крайбрежие. Нямаха трудности с въвеждането на информацията, тъй като повечето бяха построени от американци преди едно-две поколения — по времето, когато Япония представляваше внушителна островна база, удобна за използване срещу Съветския съюз, и по тази причина беше изложена на риск от руска атака. Радарите се обновяваха с течение на времето, ала всяка застава имаше своите недостатъци, повечето от които бяха предварително известни на американците, а и през последната седмица бяха оценени наново от спътниците за електромагнитно разузнаване. Сега самолетът поемаше югоизточен курс, като се снижи на шестдесет метра над водната повърхност, и закрета с максималната за тази височина скорост от триста и петдесет възла. От това самолетът здравата се задруса и макар екипажът да не го забеляза, всички останали го усетиха. Пилотът носеше тъмни авиаторски очила, въртеше глава и проучваше небето, докато вторият пилот се бе съсредоточил върху апаратурата. Последният разполагаше и с проекционен екран над главата си, точно като в изтребител. На него се изписваха посоката по компаса, височината, скоростта им спрямо тази на вятъра; имаше и тънка зелена линия, представляваща хоризонта, който той понякога успяваше да види, в зависимост от разположението на луната и облаците.