Том Клэнси - Дълг на честта

— „Тенеси“ — поясни Чембърс. — Дъч Клагет е на нея. Трябва да е тук в два нула нула, петък сутринта.

— Мамка му, да засечеш клас „Охайо“! — впечатли се от себе си Джоунс. — Колко още имаме?

— Четири, като последната отплава от кея си след около час. — Манкузо посочи към морската карта на стената. — Наредих на всичките да преминат над тази сонарна група, за да проверим какъв шум вдигат. Знаех, че ще душиш наоколо. Не си вири толкова носа. Те правят скоростен преход към Пърл Харбър.

Джоунс кимна и се обърна.

— Хубав ход, капитане.

— Още не сме загубили всичко, доктор Джоунс.

— Дяволите да ви вземат, щурман! — изруга капитан Клагет.

— Вината е моя, сър. Няма съмнение. — Той прие упрека като мъж. Беше кутия с инструменти. Откриха я затисната между една тръба и корпуса, където незначителните вибрации на прикачената с ресори платформа бяха раздрънкали гаечните ключове вътре достатъчно, че кърмовият сонар на подводницата да улови шума. — Не е наша, сигурно някой от корабостроителницата я е оставил.

Там бяха още трима главни старшини, за да споделят срама му. Можеше да се случи на всеки. Те знаеха и какво ще последва. Капитанът дълбоко си пое дъх, преди да продължи. Добре изиграният гняв бе задължителен, дори пред старшия му персонал.

— Да се прегледа всеки сантиметър от корпуса, от челната херметическа преграда до кърмовия двигател. Всяка разхлабена гайка, всеки болт, всяка отвертка. Ако се търкалят долу, вдигнете ги. Ако са разхлабени, затегнете ги. Няма да спирате, докато не свършите. Искам тази подводница да се движи толкова тихо, че да чувам мръсните вицове за мен, които ви минават през ума.

— Ще бъде направено, сър — обеща навигаторът. „Тогава можем да свикнем и да не спим“ — не добави той, като със сигурност знаеше…

— Точно така, щурман, никакъв сън, докато пред тази подводница една гробница не започне да изглежда шумна. — Като размисли, Клагет реши, че можеше да избере по-добра метафора. Той се върна в носовата част, като си напомни да благодари на главния сонарен оператор, че изолираха източника на шума. Бе по-добре, че го откриха в първия ден, но нямаше как да не вдигне врява. Правилата бяха такива. Едва си наложи да не се усмихне. В крайна сметка командирът би трябвало да е суров кучи син… тоест, когато откриеше нещо нередно, пък и след няколко минути старшините щяха да разкажат за гнева му на другите и да стигнат до същото заключение.

Докато минаваше през реакторните помещения, той забеляза, че нещата вече са се променили. Подобно на лекари в операционна, хората на вахта седяха или стояха според това, което налагаха задълженията им, предимно гледаха и нахвърляха кратки записки на нужните места. Бяха в открито море по-малко от ден, а вече копия от надписа „Мислете тихо“ бяха залепени от двете страни на всеки херметически затварящ се люк. Малкото моряци, които срещна в коридорите, му направиха път — в повечето случаи с кратко и гордо кимване. „Да, сър, ние също сме професионалисти.“ Двама мъже тичаха за форма в ракетния отсек, представляващ дълго и вече безполезно помещение, и капитанът им направи път, както изискваше професионалният етикет, при което пак едва не се усмихна.

— Кутия за инструменти, нали? — попита помощник-командирът, когато Клагет влезе отново в първи отсек. — Същото ми се случи на „Хемптън“ след първия ни ремонт.

— Да. — Той кимна. — При застъпването на следващата вахта ще направим пълна обиколка.

— Можеше и да е по-лошо, сър. След като излязъл от основен ремонт, един познат трябваше да се върне в сухия док. Намерили цяла сгъваема стълба в предния резервоар за баласт. — Такива истории караха подводничарите да потръпват.

— Кутия с инструменти ли, сър? — попита главният сонарен оператор.

Сега вече можеше да се усмихне. Клагет се облегна на рамката на вратата и като кимна, измъкна петдоларова банкнота.

— Право в десетката, старшина.

— Чак пък толкова. — Въпреки това главният старшина прибра петачката в джоба си. На „Тенеси“, както на много други подводници, дръжката на всеки гаечен ключ на борда бе залята с течен винил, което спомагаше за малко по-добро захващане, особено от потна ръка, и същевременно силно намаляваше риска от дрънчене. — Басирам се, че е бил някой кретен от корабостроителницата — добави той и му намигна.

— Плащам само веднъж — изтъкна Клагет. — Нови контакти?

— Едномоторен, бавен дизелов кораб. Курс три-четири едно, далеч от нас. Контактът е в конвергентна зона, кодово име „Сиера“-30. В момента проследяват траекторията, сър. — Той направи кратка пауза и настроението му се промени. — Капитане?