Том Клэнси - Дълг на честта

„Източниците докладват за общо девет (9) ракети H-11 при Йошинобу. Има още една в монтажния завод, която използват като основа за инженерни тестове с цел структурни подобрения. Така остават десет (10) или единадесет (11) неотчетени ракети, по-вероятно десет, с все още неизвестно местонахождение. Хубава новина, Иван Еметович. Предполагам, че спътниковите ви специалисти са доста заети. Нашите също. Головко.“

— Да, Сергей Николаич, така е — прошепна Райън и разлисти втората папка, донесена от куриера. — Наистина са заети.

„Нищо не става“ — каза си Санчес.

Командващият тихоокеанските военновъздушни сили беше вицеадмирал и настроението му бе скапано точно колкото на всеки друг офицер във военноморската база в Пърл Харбър. Отговорен за всеки флотски самолет и всяка излетателна палуба на запад от Невада, неговата въздушна армада би трябвало да е решаваща за войната, започнала едва преди няколко дни, но той не само не можеше да нареди на двата си самолетоносача в Индийския океан онова, което му се щеше, а и виждаше пред себе си другите два самолетоносача, бездействащи един до друг в сухите докове. Много вероятно бе да останат тук с месеци, което снимачен екип на Си Ен Ен в момента правеше достояние на зрителите по целия свят.

— Е, какво има? — попита той гостите си.

— Планираме ли посещение на Западния Тих океан? — попита Санчес.

— Не и в скоро време.

— Мога да съм готов за отплаване за по-малко от десет дни — заяви командирът на „Джони Реб“.

— Това сигурно ли е? — запита остро командващият ВВС.

— Първи двигател е добре. Ако поправим четвърти, мога да вдигна двадесет и девет, може и тридесет възла. Възможно е и повече. При изпитанията на два от двигателите бяха прикачени рулите. Отстраним ли съпротивлението при тях, може да стигнем до тридесет и два.

— Продължавайте — рече адмиралът.

— Добре, първата мисия трябва да е елиминиране на самолетите им, нали? — поде Санчес. — За нея не са ми нужни изтребители „Хувър“ или „Интрудър“. „Джони Реб“ може да се справи с четири ескадрили „Томкет“ и още четири с „пластмасови птици“: авиокрилото на Робърт ще се заеме със заглушаването, плюс допълнителна група „Хъмър“. Досещате ли се накъде бия?

Командващият ВВС на флота кимна.

— Това се равнява на изтребителите им на островите. — Беше рисковано. Една излетателна палуба срещу две големи островни бази не бе съвсем… Островите обаче бяха доста раздалечени, нали? Онова, от което истински се страхуваше, бяха корабите и подводниците на Япония там. Може би става за начало.

— Трябват ни и няколко сухопътни подразделения — съгласи се Санчес. — Ще ни откаже ли някой, когато поискаме?

— Не и при нас — каза адмиралът, след като помисли малко.

Репортерката от Си Ен Ен направи първото си включване на живо от ръба на сухия док и показа двата задвижвани с ядрена енергия самолетоносача, които лежаха върху трупите и доста напомняха на бебета близнаци в долепени една до друга люлки. Райън реши, че някой от щаба на главнокомандващия войските в тихоокеанската зона сигурно си е платил скъпо, че я е пуснал, тъй като второто включване бе от много по-далеч. Самолетоносачите бяха от другата страна на пристанището, но все пак се виждаха ясно зад гърба й, докато тя разказваше почти същите неща плюс новината, която е научила от осведомени източници, че може да минат цели шест месеца, преди „Стенис“ и „Ентърпрайс“ да излязат отново в открито море.

„Направо страхотно!“ — промърмори Джак. Оценката й не беше по-лоша от тази на бюрото му, на чиято папка с червени букви пишеше „Строго секретно“. Дори вероятно бе по-добра, понеже източникът й сигурно беше корабостроител с истински опит в тази най-голяма работилница за корабни корпуси и двигателни установки. След нея се появи начетен коментатор (в случая пенсиониран адмирал, работещ в една вашингтонска организация за даване на съвети по важни проблеми), който заяви, че да си възвърнат Марианските острови в най-добрия случай ще е изключително трудно.

Проблемът при свободните медии беше, че те даваха информация на всички и през последните две десетилетия бяха станали толкова добър източник, че самите разузнавателни служби на страната му ги използваха за всякакъв вид справки. Обществеността от своя страна стана по-взискателна по отношение на новините и информационните мрежи откликнаха, като подобриха както ефикасността при събирането им, така и анализа им. Естествено, пресата имаше и своите слабости. При нещо наистина поверително те разчитаха твърде много на изтичания на информация и си спестяваха тичането, особено пък във Вашингтон, а за анализи често подбираха хора, чиито мотиви бяха не толкова фактите, колкото дневният им ред. Ала по отношение на неща, които могат да се видят, средствата за информация често вършеха по-добра работа от опитни разузнавачи на държавна издръжка.