Том Клэнси - Дълг на честта

Кларк трескаво разсъждаваше и се мъчеше да разбере дали човекът е искрен или не.

— Както сигурно сте чули, и ние сме изправени пред подобни проблеми. Въпросът е какво да правим сега.

— Не зная. — Мъката му се изписа ясно на лицето му. — Поисках тази среща с надеждата, че правителството ви ще разбере, че тук не всички са луди.

— Не бива да се смятате за предател, Кога-сан — каза Кларк след моментен размисъл. — Наистина не сте такъв. Какво да прави човек, когато усеща, че правителството му предприема погрешни действия? А вие правилно сте преценили, че възможните последици от поетия сега курс може да се окажат много сериозни. Родината ми няма нито излишно време, нито излишна енергия за един конфликт, ала ако бъдем принудени, ще трябва да реагираме. А сега се налага да ви задам един въпрос.

— Да, зная. — Кога заби поглед в масата. Понечи да посегне към питието си, но прекалено се страхуваше, че ръката му може да трепери.

— Ще ни помогнете ли да попречим това да се случи? — „Тази работа е за някой много по-висшестоящ от мен“ — каза си Джон, обаче тук беше той, а не големите клечки.

— Как по-точно?

— Не заемам толкова висок пост, за да ви кажа с точност, но мога да ви предавам исканията на правителството ни. Най-малкото, ще ви помолим за информация и може би малко влияние. Все още ви уважават в правителствените среди. Още имате приятели и съмишленици в парламента. Няма да искаме от вас да рискувате тези неща. Те са прекалено ценни, за да бъдат пожертвани.

— Мога да говоря открито против това безумие. Мога…

— Можете да сторите много неща, Кога-сан, но, моля ви, в името на вашата и на моята страна не правете нищо, без първо да помислите за ефекта, който ще имат действията ви. — „Започвам поредната си кариера — помисли си Кларк. — Политически съветник.“ — Нали сме на едно мнение, че директивата е да се избегне голяма война?

— Хай.

— Всеки глупак може да започне война — обади се Чавес, като благодареше на провидението за курсовете, с които се подготвяше за магистърска степен. — За предотвратяването й са нужни по-способен човек и внимателно обмисляне.

— Ще се вслушам в съвета ви. Не ви обещавам, че ще се съглася, обаче ще стоя нащрек.

Кларк кимна.

— Не можем да искаме повече.

В останалото време се занимаваха с процедурни въпроси. Втора такава среща би била прекалено опасна. Оттук нататък със съобщенията се заемаше Кимура. Кларк и Чавес си тръгнаха първи, като се отправиха пеша към хотела си. Това бе съвсем различно от мисията с Мохамед Абдул Корп. Кога беше почтен, проницателен и искаше да постъпи по най-правилния начин даже ако той налагаше измяна. Джон обаче осъзна, че думите, с които се обърна към човека, не са били само част от тактиката за примамване. В даден момент държавната политика ставаше въпрос на съвест и той бе признателен, че този мъж, изглежда, имаше такава.

— Големият люк затворен — оповести командирът на торпедистите от поста си в предния ляв ъгъл на първи отсек. Съвсем нормално, най-старши от сержантския състав на подводницата беше морякът, отговарящ за потапянето. Всеки отвор в корпуса бе плътно затворен, като червените кръгчета на пулта за потапяне сега бяха заменени с червени хоризонтални тирета. — Пълна херметизация.

— Всички системи са проверени и са в изправност. Крен и диферент — нула. Готови сме за потапяне — съобщи вахтеният офицер.

— Добре, да я раздвижим. Потапяне! Дълбочина тридесет метра. — Клагет огледа сектора, като първо провери командните пултове, а сетне и хората си. „Тенеси“ не бе плавала под вода повече от година. Екипажът й също и той търсеше някакви признаци на нервност, докато вахтеният офицер даваше нужните заповеди за първото потапяне. Беше нормално, че някои от по-младите моряци клатеха глави, като си напомняха, че в крайна сметка са подводничари и би трябвало да са привикнали. Звучните въздишки бяха недвусмислени. „Тенеси“ плавно наклони носа си с пет градуса. През следващите минути щяха да проверят готовността и баланса на подводницата, както и дали всички бордови системи наистина работят, както ги уверяваха досегашните тестове и прегледи. Тази процедура изискваше половин час. Клагет спокойно можеше да я приключи по-бързо и следващия път определено щеше да го стори, ала сега бе моментът всички отново да се почувстват удобно.

— Господин Шоу, руля вляво, нов курс две-едно-нула.

— Тук рулевият, рул десет градуса наляво, нов курс две-едно-нула. — Той отговори, както подобаваше, и насочи подводницата по зададения курс.