Том Клэнси - Дълг на честта

— Преброих обаче само десет. Трябва да открием още толкова.

Това трудно можеше да се възприеме като предимство, ала съкращаването на флота направи голяма част от персонала излишен, така че съвсем не беше трудно да се намерят още тридесет и седем човека. По този начин екипажът на „Тенеси“ набъбна до сто и двадесет моряци, с тридесет и седем по-малко от нормалното за подводница от клас „Охайо“, но тази цифра Дъч Клагет можеше да приеме. В крайна сметка не се нуждаеше от специалисти по балистичните ракети.

„В екипажа ми ще преобладават главните старшини, но и това не е болка за умиране“ — каза си командирът, докато наблюдаваше от върха на рубката как хората му товарят провизиите под ослепителното осветление. Главният двигател работеше е пълна сила. Дори в този момент помощник-командирът провеждаше тренировки. Точно пред рубката, през люка на оръжейния отсек, спускаха зелено торпедо с повишени възможности, модел 48, под зоркия поглед на един офицер. Щяха да разполагат само с шестнадесет такива торпеда, ала той не вярваше, че ще са му нужни толкова много за мисията, която предчувстваше. „Ашвил“ и „Шарлот“. Имаше познати и от двата екипажа и ако във Вашингтон си размърдаха задника, може би щеше да направи нещо заради тях.

Една кола спря на ръба на кея и от нея излезе старшина, носещ метално куфарче. Той се добра до палубата, като заобиколи подхвърлящите си кутии моряци и се мушна през един люк.

— Това е обновеният софтуер за сонарните системи — рече помощникът на Клагет. — Онзи, е който следяха китове.

— Колко време ще отнеме инсталирането?

— Сигурно не повече от няколко минути.

— Искам да съм се махнал оттук преди зазоряване, помощник-капитане.

— Ще успеем. Първата ни спирка в Пърл ли ще е?

Клагет кимна и посочи към другите подводници клас „Охайо“, които също приемаха хора и храна:

— И не искам никой от тези неудачници да ни изпревари.

Чувството не беше приятно, но гледката си заслужаваше. „Джони Реб“ лежеше на редица от дървени трупи и се извисяваше над сухия док като някакво огромно здание. Капитан Санчес бе решил да хвърли един поглед на работата и стоеше до командира на кораба. Докато те гледаха, един мостов кран отстрани останките от двигател номер три. Работници и инженери, всичките носещи МНОГОцветни каски, разчистиха пътя, след което пак се насъбраха около задната част на кърмата, за да оценяват щетите. Приближи се още един кран, за да започне отстраняване на четвърти винт. Трябваше направо да го изтеглят, тъй като вътрешният му край вече беше разкачен от останалата част на пропулсивния комплекс.

— Копелета! — прошепна капитанът.

— Можем да го поправим — подчерта спокойно Санчес.

— За четири месеца. И то ако имаме късмет. — Просто не разполагаха е части, за да го направят по-бързо. Съвсем логично, ключът към всичко бе редуциращата зъбна предавка. Налагаше се да бъдат произведени шест пълни комплекта, което отнемаше време. На „Ентърпрайс“ пък целият пропулсивен комплекс отиде по дяволите, а усилията самолетоносачът да бъде докаран възможно най-бързо до безопасно място разрушиха единствената зъбна предавка, която можеше и да се поправи. За него трябваха шест месеца, при това, ако доставчикът се размърдаше бързо и работеха на три смени, за да могат да свършат работата. Останалата част от ремонта бе проста.

— Кога най-скоро можем да включим първи винт пак към системата? — поинтересува се Санчес.

Капитанът вдигна рамене.

— До два-три дни, ако се напънем яко.

Преди да зададе следващия въпрос, Санчес се поколеба. Би трябвало да знае отговора и се боеше, че ще прозвучи наистина глупаво… О, какво пък толкова! Така или иначе трябваше да отиде до нос Барбърс. А и както повтаряше на хората години наред, единствените тъпи въпроси са онези, които не зададеш.

— Сър, не искам да прозвучи глупаво, обаче кога най-скоро можем да имаме два двигателя?

Райън внезапно откри, че му се ще дружеството „Земята е плоска“ да излезе право. Тогава в света би могло да има само един часови пояс. А сега Марианските острови бяха с петнадесет часа напред, Япония — с четиринадесет, Москва — с осем. Главните финансови пазари в Западна Европа бяха с пет или шест часа напред в зависимост от страната. Хавай беше с пет часа назад. Той имаше контакти на всички тези места и всеки действаше според местното време, като разликата бе толкова значителна в отделните случаи, че голяма част от мислите си пилееше само за да следи кой може да е буден и кой вероятно е заспал. Райън изсумтя в леглото си и с носталгия си спомни объркването, което винаги го спохождаше при продължителни полети. Дори сега на някои от тези места хората работеха, без никой от тях да е под негов контрол. Знаеше, че трябва да поспи, ако възнамерява да се занимава с когото и да било от тях, когато слънцето се върне над мястото, където той живееше и се трудеше. Сънят обаче не идваше и той виждаше единствено боровата украса, която допълваше тавана на спалнята им.