Том Клэнси - Дълг на честта

Той представляваше голямо, цилиндрично летателно тяло, дълго над девет метра, което имаше огромни „крила“ със слънчеви сензори за захранване на бордовия радар. Поглъщащите слънчева енергия клетки бяха отслабнали през годините в силно радиационната атмосфера и позволяваха само няколко минути пълноценна работа за обиколка. Наземните диспечери им се стори, че бяха чакали твърде дълго тази възможност. Движеше се в орбита от северозапад към югоизток, на шест градуса встрани от обекта и достатъчно близо, за да се вижда долината непосредствено. Те знаеха вече много. Геоложката история на района бе ясна. Реката, преградена сега от язовир с водноелектрическа централа, беше прорязала дълбоко клисурата. В този участък имаше по-скоро каньон, отколкото долина, а стръмните склонове бяха решаващият фактор за скриването на ракетите тук. Те можеха да бъдат изстреляни вертикално, ала планините на изток и на запад щяха да предотвратят унищожаването им от чужди ракети. Нямаше значение чии са. Формата и разположението на долината биха постигнали един и същ резултат както при руски, така и при американски бойни глави. Последният гениален щрих бе, че долината лежеше върху твърда скала. Всеки силоз имаше естествена броня. Поради всички тези причини Скот и Флеминг до голяма степен рискуваха професионалната си репутация чрез инструкциите, които дадоха на КН-12.

— Трябва да стане всеки момент, Бетси — обади се Скот, като погледна към стенния часовник.

— Какво точно очаквате да видите?

— Ако са там, ще го разберем. Следите ли космическите технологии? — попита Флеминг.

— Говорите с истински фен на „Стар трек“.

— През осемдесетте години НАСА изведе в орбита екип от специалисти и първото, което те заснеха, беше част от делтата на Нил. По-точно подпочвени води в порестите скали там, които се вливат в Средиземно море. Ние направихме картата.

— Да, същият екип засне напоителните канали в Мексико, били са на маите, струва ми се. Какво се опитвате да ми кажете? — поинтересува се служителят на Американската национална ЖП компания.

— Това бе наша работа, не на НАСА. Показвахме на руснаците, че не биха могли да скрият от нас силозите си. И те схванаха намека — обясни му госпожа Флеминг.

Почти в същия миг защитеният факс запиука. Сигналът от спътника КН-12 беше препратен до въртящ се в синхрон със земята сателит над Индийския океан, а оттам до Америка. Първият анализ щяха да направят върху неувеличена графика, която все пак се надяваха да е достатъчно добра за бърза проверка. Скот взе първото копие от факса и го сложи под ярката лампа на масата, до обикновената снимка на същото място.

— Кажете ми какво виждате.

— Добре, ето я централната линия… Опа, апаратурата улавя само траверсите. Релсите са прекалено тесни, а?

— Точно така. — Бетси намери разклонението. Бетонните траверси бяха с широчина петнадесет сантиметра и спомагаха за хубава, ясна радарна картина, на която се виждаше нещо като линия от изпъкнали тирета.

— Влиза доста навътре в долината, нали? — Железничарят почти допираше лицето си о листа, докато проследяваше нещо с писалката си. — Завой, пак завой. Какви са тези неща? — поинтересува се той, като посочи с върха й поредица от бели кръгчета.

Скот наложи една линийка върху листа.

— Бетси?

— При това са доста нагъсто. Боже, ама сме хитри! Сигурно им е струвало цяло състояние.

— Красиво изпълнение — прошепна Скот. Железопътното разклонение постоянно свиваше наляво и надясно и на всеки двеста метра имаше по силоз, който не го деляха и три метра от безкрайната редица от траверси. — Някой здравата е обмислил нещата.

— Не разбирам.

— Разположени са нагъсто — поясни госпожа Флеминг. — Тоест, ако се опиташ да удариш района с ракетите, при първия боен заряд ще се разлетят толкова много отломки, че следващият ще бъде елиминиран във въздуха.

— Тоест не можем да използваме ядрени оръжия, за да извадим от строя тези приятелчета… Или поне ще срещнем трудности — допълни Скот. — Обобщете всичко, което ви е известно.

— Това е железопътна линия, от която, материално погледнато, няма никакъв смисъл. Тя не стига доникъде, така че не може да носи пари. Не е сервизен страничен коловоз, прекалено дълга е. Със стандартна ширина е, вероятно защото размерите на товара го изискват.

— И окачват маскировъчни мрежи над нея — довърши анализа Бетси и вече оформяше в ума си доклада на Националното разузнаване, който трябваше да съставят тази вечер. — Крис, мястото е това.