Том Клэнси - Дълг на честта

— Някакви блестящи идеи? — попита го Кати.

— Да бях си останал във финансите — измърмори Джак.

— И кой щеше да движи нещата тогава?

Той въздъхна тежко.

— Някой друг.

— Нямаше да се справя така добре, Джак.

— Вярно — каза той на тавана.

— Как мислиш, каква ще е реакцията на хората?

— Не зная. Не съм сигурен дори каква е моята реакция — призна си Джак. — Нещата изобщо не би трябвало да са такива. Водим война, в която няма никаква логика. Едва преди десет дни се освободихме от последните ядрени ракети, и ето ги пак, насочени са към нас, ние пък няма какво да насочим към тях, и не спрем ли тази каша бързо… Не зная какво ще стане, Кати.

— Това, че не спиш, няма да помогне.

— Слава богу, че се ожених за доктор. — Той скалъпи една усмивка. — Е, скъпа, все пак ти ни измъкна от един проблем.

— Как?

— С ума си. — „С това, че използваш акъла си непрекъснато“ — продължи мислено. Жена му не правеше нищо, без първо да го обмисли. Тя работеше доста бавно според стандартите в нейната професия. Вероятно беше нормално за човек, разчупващ границите на науката, винаги да премисля, планира и изчислява (на практика като умел разузнавач); а накрая, когато всичко е подготвено и осъзнато, да удари внезапно с лазера си. Да, не бе лош начин на действие, нали?

— Е, струва ми се, че си взеха бележка — каза Ямата. Спасителен хеликоптер откри два трупа и носещи се по водата останки от американския бомбардировач. Бяха решили да се отнесат към телата почтително. Имената вече бяха изпратени с телекс до Вашингтон чрез японското посолство и когато му дойдеше времето, тленните останки щяха да бъдат върнати в родината им. Милосърдието беше най-правилната стратегия по много причини. Някой ден Америка и Япония пак щяха да са приятелски страни и той не искаше да отдалечава тази възможност. Освен това би се отразило зле на бизнеса.

— Посланикът докладва, че не искат да ни предложат нищо — рече Гото след малко.

— Все още не са преценили положението си, нито пък нашето.

— Ще възстановят ли финансовата си система?

— Сигурно. — Ямата се намръщи. — Обаче продължават да срещат големи затруднения. Все още трябва да купуват от нас, още са принудени да ни продават някои неща… А и не могат да ни нападнат сполучливо, както току-що научиха за свое нещастие четирима или може би осем техни авиатори. — Нещата не протекоха точно по плана му, но пък кога е ставало това наистина? — Със следващата крачка трябва да им покажем, че жителите на Сайпан предпочитат нашите правила пред техните. Тогава общото мнение ще се обърне в наша полза и напрежението рязко ще намалее.

„А дотогава нещата ще вървят добре“ — помисли си Ямата. Американците нямаше скоро да повторят опита за проучване на територията им. Нямаха възможности да си възвърнат островите и докато това се променеше, Япония вече щеше да има нов съюзник и може би дори ново политическо ръководство.

— Не, не ме следят — увери ги Кога.

— Като репортер… Не, вие знаете как стоят нещата, нали? — попита го Кларк.

— Зная, че сте разузнавач. Зная също, че Кимура е поддържал контакт с вас. — Намираха се в уютна чайна недалеч от река Ара. Наблизо бе трасето за състезания с лодки, направено за олимпийските игри през 1964. Джон си напомни, че чайната се намираше също така в удобна близост с един полицейски участък. Питаше се защо винаги се е страхувал да не привлече вниманието на полицаи. При сегашните обстоятелства му се видя най-правилно да кимне в знак, че разбира положението.

— В такъв случай, Кога-сан, ние сме в ръцете ви.

— Предполагам, че правителството ви вече е запознато със събитията. Напълно — добави Кога отвратено. Аз също говорих с контактите си.

— Сибир — рече простичко Кларк.

— Да. Това е едната страна. Омразата на Ямата-сан към Америка е още една причина, но в основата си това е чиста лудост.

— Реакцията на американците всъщност не е въпрос от първостепенно значение за мен, ала мога да ви уверя, че родината ми няма смирено да приеме завземане на наша територия — заяви Джон спокойно.

— Дори ако е замесен и Китай? — поинтересува се Кимура.

— Особено ако участва Китай — обади се Чавес, колкото да подсети всички, че е тук. — Предполагам, че учите история също като нас.

— Страхувам се за страната си. Времето за такива рисковани начинания отдавна отмина, но хората, които… Наясно ли сте как на практика се вземат политическите решения тук? Желанието на народа не е меродавно. Опитах се да променя нещата. Опитах се да сложа край на корупцията.