Том Клэнси - Дълг на честта

Имаше си обаче и друга работа. Тази вечер ВВС щяха отново да проучват японската въздушна отбрана. Патрулният строй от подводници SSN щеше да се придвижи с още сто и шестдесет километра на запад, щяха да съберат И много информация чрез разузнаването, най-вече от спътниците. Днес „Ентърпрайс“ трябваше да пристигне в Пърл Харбър. Във флотската военновъздушна база на нос Барбърс имаше две пълни авиокрила, но липсваха самолетоносачи, на които да ги качат. Двадесет и пета лека пехотна дивизия все още се намираше на няколко километра оттам, в казармите на Скофийлд, но за тях също нямаше никакви кораби. Същото важеше за Първа военноморска ДИВИЗИЯ ОТ лагера Пендълтън, Калифорния. Той си направи труда да разбере, че последния път, когато Америка напада Марианските острови, при операция ГРАБИТЕЛ на 15 юни 1944 година, тя разполага е петстотин тридесет и пет кораба и сто двадесет и седем хиляди петстотин седемдесет и един войници. Общо корабите на целия американски флот и всички търговски плавателни съдове, плаващи под американско знаме, дори не се доближаваха до първата цифра. Армията и морската пехота пък, събрани заедно, щяха доста да се изпотят, докато намерят достатъчно леки пехотни части, за да получат втората. Пети флот на адмирал Рей Спруанс, който вече не съществуваше, се състоял от петнадесет бързи самолетоносача, не по-малко. Сега Тихоокеанският флот не разполагаше с нито един. Пет дивизии били отделени за мисията, целяща възвръщане на островите, подпомогнати от над хиляда изкусни самолети, бойни кораби, кръстосвачи, разрушители…

„А ти си щастливият кучи син, който трябва да измисли план за завземането на Марианските острови. С какво? Не можем да се справим е тях в равнопоставен двубой“ — каза си Джексън. Те държаха островите и оръжията им, предимно американски, бяха застрашителни. Най-лошото усложнение беше броят на цивилните там. „Местните“ — всички до един американски граждани — наброяваха почти петдесет хиляди, като повечето живееха на Сайпан, и всеки план, отнемащ живота на мнозина от тях в името на освобождението, представляваше тежест, каквато съвестта му не можеше да понесе. Сблъскваше се с нов вид война с цял куп нови правила и все още не знаеше много от тях. Но основните принципи бяха същите: врагът е взел нещо от нас и ние трябва да си го върнем, или Америка престава да бъде велика сила. Джексън не бе прекарал целия си съзнатален живот във военна униформа, за да стане свидетел на написването на тази част от историята. Освен това, какво щеше да каже на лейтенант Мануел Ореза?

„Не можем да го постигнем в равнопоставен двубой.“ Америка вече не можеше да напредва е голяма войска освен от една база към друга. На практика нямаше голяма армия, която да придвижат, нито пък голям флот, който да я превози. Нямаше и подходящи челни бази, които да подпомогнат нашествието. Или не? Америка още притежаваше повечето острови в Западния Тих океан, като на всеки имаше някакво временно летище. Днес самолетите летяха повече време и можеха да презареждат във въздуха. Корабите можеха да останат в открито море почти безкрайно дълго — умение, открито от американските военноморски сили осем години по-рано, и улеснено още повече от разпространението на атомната енергия. И най-важното: оръжейната техника се беше подобрила. Вече нямаше нужда от тояги. За същата цел сега имаше рапири. Също и спътникови наблюдения. Сайпан. Ето къде щеше да се реши всичко. Той бе ключът към островната верига. Джексън вдигна телефона.

— Райън слуша.

— Тук е Роби. Джак, каква свобода на действие имаме?

— Не можем да избием много хора. Вече не е 1945 — напомни му съветникът по националната сигурност. — Пък и те имат атомни ракети.

— Е, да, но чувам, че ги търсим, и зная, че те ще са първата ни цел, ако успеем да ги открием. Ами ако не успеем?

— Длъжни сме. — „Длъжни сме ли?“ — запита се той. Според най-точна преценка на разузнаването контролът над тези ракети бе в ръцете на Хироши Гото: човек с ограничен ум и искрена омраза към Америка. По-същественото беше, че изобщо не вярваше в способността на Америка да предвиди действията на този мъж. Безразсъдното за Райън би могло да се стори разумно на Гото и на човека (най-вероятно Райзо Ямата), от чиито съвети той зависеше, от когото започна всичко и чиито лични мотиви просто не бяха известни. — Роби, трябва да ги извадим от строя, а за да го сторим… Добре, имаш свобода на действие. Ще го издействам от националния главнокомандващ — добави Джак, като използва сухия термин на Пентагона за президента.