Том Клэнси - Дълг на честта

— Можете спокойно да говорите — уведоми го Райън.

Скот Адлер дълбоко си пое въздух и започна доклада си:

— Няма да отстъпят нищо. Посланикът не е много доволен от положението и му личи. Мисля, че не получава кой знае какви инструкции от Токио, и това ме тревожи. Крис Кук смята, че са склонни да ни върнат Гуам при условие, че бъде демилитаризиран, обаче искат да запазят останалите острови. Развях под носа им РТД, но нямаше съществен резултат. — Той направи кратка пауза. — Няма да стане. Можем да се блъскаме седмица или цял месец, обаче просто не го виждам. Поначало те не знаят в какво са се забъркали. Те виждат неразривна връзка между военните и икономическите аспекти. Не забелязват разчистената между тях ивица. Не разбират, че са прекрачили чертата, и не виждат необходимост да се върнат от другата страна.

— Искате да кажете, че започва война — подхвърли Холцман, за да изясни нещата. Почувства се глупаво, че задава такъв въпрос. Той не забелязваше същата атмосфера на нереалност, обгърнала всички други в залата.

— Страхувам се, че е така — кимна Адлер.

— Тогава какво ще предприемем?

— Вие как мислите? — попита го президентът Дърлинг.

Капитан Дъч Клагет никога не беше очаквал да изпадне в такова положение. Перспективен офицер още от завършването на Американската военноморска академия преди двадесет и три години, кариерата му внезапно удари на камък на борда на подводницата „Мейн“, когато като помощник-командир стана свидетел на единствената загуба на американска подводница, носеща балистични ракети. Имаше ирония във факта, че амбицията на живота му някога бе да командва ядрена подводница, а сега да си капитан на „Тенеси“ не означаваше абсолютно нищо. Щеше да му послужи само като точка за графата „Предишни длъжности“, когато кандидатства за цивилна работа. Беше конструирана за морски балистични ракети „Трайдънт“-II, но тях вече ги нямаше и единствената причина тя все още да съществува бе местното екологично движение, което протестира срещу демонтирането й във федералния окръжен съд. Тогава съдията, дългогодишен член на екоклуба „Сиера“, се беше съгласил с доводите им, които сега отново се повдигаха пред апелативния съд на САЩ. Клагет командваше „Тенеси“ вече девет месеца, но плава с нея само веднъж, и то когато трябваше да я премести от единия край на кея в другия. Не съвпадаше напълно с идеите, които имаше за кариерата си. „Би могло да е по-зле“ — каза си той, уединен в каютата си. Можеше да умре заедно с всичките онези моряци от „Мейн“.

„Тенеси“ обаче все още бе изцяло негова (дори не я делеше с помощник-командир) и все още беше готова за действия. Той продължаваше да е, формално погледнато, военноморски офицер, командващ бойна подводница, а съкратеният му осемдесет и пет членен екипаж тренираше всеки ден, защото морският живот трябваше да е такъв даже когато си вързан успоредно на кея. Реакторът, известен сред техниците му като енергосветлинна компания „Тенеси“, се пускаше поне веднъж седмично. Операторите на сонари се дебнеха на приемащ и търсещ режим с аудиозаписи, а останалият екипаж обслужваше всяка бордова система, като човъркаха дори по единственото торпедо модел 48 на борда. Не можеше да бъде другояче. В крайна сметка останалата част от екипажа не се готвеше да минава в запас и бе негов дълг да поддържа професионалната им квалификация, в случай че получеха бленуваните от всички документи за прехвърляне на подводница, която действително излизаше в открито море.

— Съобщение от командващия тихоокеанските подводници, сър — докладва един свързочник и му подаде някакъв бележник.

Клагет го взе и най-напред се разписа, че е получил известието.

„Съобщете ни кога най-рано ще сте готови за отплаване.“

— Какво, по дяволите, значи това? — попита капитан Клагет херметическия люк. После проумя, че съобщението не може да е дошло направо от Пърл Харбър и че би трябвало да е минало поне през щаба. Той вдигна слушалката и набра по памет номера на командващия тихоокеанските подводни части. — Адмирал Манкузо, ако обичате. Обаждам се от „Тенеси“.

— Дъч? Какво е положението с материалната част? — запита го Барт Манкузо без предисловие.

— Всичко функционира, сър. Преди две седмици дори направихме преглед на предпазните мерки за експлотационния реактор и постигнахме максимални резултати. — Споменатият от Клагет преглед все още беше като Свещения Граал за атомната флота даже когато ставаше дума за бъдещ материал за бръснарски ножчета.