Том Клэнси - Дълг на честта

— Промените с боновете ще дръпнат надолу фондовите борси другата седмица — подхвърли Уинстън, който разтриваше лицето си и благодареше на провидението за този късмет. Остатъчната нервност на пазара щеше да насърчи хората да потърсят по-сигурни места за парите си, макар че силният долар щеше бързо да подобри положението.

— До края на седмицата ли? — питаше се Грант. — Може би. Не съм много убеден. Много от промишлените акции са все още обезценени.

— Ходът ви със „Ситибанк“ беше великолепен — заяви председателят на Федералния резерв и седна до брокерите.

— Тя не заслужаваше удара, който получи миналата седмица, и всички го знаеха. Просто пръв купих техни акции — отвърна Уинстън прозаично. — Освен това накрая спечелихме от сделката. — Опита се да не прозвучи Твърде самодоволно. Ставаше дума за просто поредното прилагане на психологията: направи нещо логично и същевременно неочаквано и така постави началото на кратка тенденция, от която после се реализира печалба. Бизнес, нищо необичайно.

— Имате ли представа как се е справила „Колумб груп“ днес? — попита министър Фидлър.

— С около десет отгоре — отговори му Грант, като имаше предвид десет милиона долара, прилично представяне предвид обстоятелствата. — Следващата седмица ще се справим по-добре.

Към тях се приближи агент от ФБР.

— Обадиха се от ДКД. Регистрирането на данните върви нормално. Изглежда, тази част от системата отново е в изправност.

— А Чък Сърлс? — поинтересува се Уинстън.

— Ами направо разглобихме апартамента му. Имаше две брошури не за другаде, а точно за остров Нова Каледония. Той е част от Франция, така че французите сега го търсят.

— Искате ли един добър съвет?

— Господин Уинстън, винаги приемаме съвети — отвърна агентът с широка усмивка. Атмосферата в залата бе заразителна.

— Търсете го и на други места.

— Проверяваме всичко.

— Кажи, Бъз — подкани го президентът, когато вдигна слушалката. Райън, Холцман и двама тайни агенти видяха как СКАЧАЧА затваря очи и изпуска дълга въздишка. Докладваха му от Уолстрийт през целия следобед, но за него нещата не бяха официални, докато не ги чу от министър Фидлър. — Благодаря ти, приятелю. Моля те, уведоми всички, че аз… Чудесно, благодаря. До довечера. — Той затвори телефона. — Джак, ти си истински приятел, когато вилнее буря.

— Остана още една буря.

— Нима с това приключва всичко? — попита Холцман, който не разбра добре думите на Дърлинг.

Отговори му Райън:

— Още не знаем.

— Но…

— Но инцидентът със самолетоносачите може да бъде окачествен като злополука, а колкото до подводниците, няма да знаем със сигурност какво се е случило, докато не огледаме корпусите. Над тях има четири хиляди и петстотин метра вода — обясни му Джак, а нещо в него се сви, задето трябваше да казва такива неща. Ала ставаше въпрос за война, а войната е нещо, което човек се опитва да избегне. „Ако е възможно“ — напомни си той. — Има възможност и двете страни да отстъпят, да отпишем всичко като недоразумение вследствие на действията на няколко човека, които не са били упълномощени за това, и ако те оберат калая, никой друг няма да умре.

— И ми казвате всичко това?

— То те впримчва, нали? — попита го Джак. — Ако преговорите в Държавния департамент излязат успешни, ще имаш избор, Боб. Можеш да ни помогнеш да запазим тези неща в тайна или на съвестта ти да тежи кървава война. Добре дошъл в отбора, господин Холцман.

— Слушай, Райън, не мога…

— Разбира се, че можеш. Правил си го и преди. — Той забеляза, че президентът седеше и слушаше, без да казва нищо. Отчасти причината бе, че искаше да се разграничи от лавирането на Райън, ала друга част от него вероятно харесваше онова, което виждаше. А колкото до Холцман, той щеше да им съдейства.

— И какво значи всичко това? — запита Гото.

— Означава, че ще повилнеят малко — отвърна му Ямата. „Означава, че страната ни се нуждае от истински водач“ — не можеше да добави той. — Те не могат да си върнат островите. Нямат средства, с които да ни атакуват. Може и да са закърпили финансовите си пазари засега, но Европа и Америка не могат да карат без нас безкрайно, а когато го осъзнаят, няма да са ни нужни толкова, колкото сега. Не разбираш ли? Проблемът ни винаги е бил независимостта! Щом я постигнем, всичко ще се промени.

— А какво ще правим сега?

— Никакви промени. Новите търговски закони на американците биха имали същия ефект, какъвто едни военни действия. Така поне получаваме нещо и ще можем сами да сме си господари.