Том Клэнси - Дълг на честта

— Хей, чакай малко, Сейджи…

— Това, което предлагате, е недостатъчно за страната ми — прекъсна го хладно Нагумо.

— Даваме ви изход.

— Трябва да получим повече. — Сега нямаше връщане назад, нали? Той се чудеше дали посланикът вече го осъзнаваше. „Вероятно не“ — заключи от начина, по който висшият дипломат гледаше към него. Внезапно му стана ясно. Ямата и неговите съюзници бяха въвлекли родината му в битка, от която не можеха да се оттеглят, и той не можеше да прецени дали са го знаели, или не са, когато са я започнали. Ала сега това нямаше значение. — Трябва да получим нещо — добави той, — което да оправдае действията ни.

Горе-долу в този момент Кук проумя колко бавно е схващал нещата. В очите на Нагумо видя всичко. Не толкова жестокост, колкото решителност. Помощникът на заместник държавния секретар си помисли за парите, скътани в секретна банкова сметка, за въпросите, които щяха да му бъдат зададени, и за това какво обяснение би могъл да им даде.

Когато електронният часовник се смени от 11,59,59 на 12,00,00, се чу нещо като старомоден училищен звънец.

— Благодаря ви, господин Хърбърт Уелс — прошепна един дилър, застанал насред облицования с дърво партер на Нюйоркската фондова борса. Машината на времето действаше. За първи път, откакто се помнеше, по това време на деня подът беше чист. Там нямаше нито едно листче. Многобройните дилъри седяха в кабинките си, оглеждаха се и виждаха известни признаци на нормалност. Електронното табло работеше от половин час и показваше същата информация, каквато и миналата седмица, на практика с цел да настрои умовете им за новия ден и всички го използваха като критерий, за да установят поотделно контакт с една действителност, която хем съществуваше, хем не.

Речта, която президентът произнесе преди пет часа, беше дяволски добра. Всички на борсата я бяха гледали поне веднъж, а повече от тях тук, където я последва една пламенна агитация от управителя на Нюйоркската фондова борса, което би накарало Кенет Рокни 47 47 Американски футболен треньор, роден в Норвегия. — Б.пр. да се гордее. В този ден те имаха една мисия, по-важна от личното им благосъстояние, мисия, която, ако успееха да изпълнят, щеше да осигури на тях и на цялата страна дългогодишно спокойствие. От началото на деня досега те възстановяваха в паметта си своите действия от миналия петък и стигнаха дотам, че всеки дилър знаеше какви количества има от различните акции и какви са позициите на останалите. Някои даже си спомняха ходовете, които са планирали да предприемат, но повечето се бяха целили нагоре, а не надолу, и паметта нямаше да позволи на никого да ги осъществи.

От друга страна, те добре си спомняха паниката на онзи следобед преди седем дни, и знаейки, че тя е била едновременно изкуствена и злонамерена, никой не желаеше да я започва наново. Освен това Европа недвусмислено засвидетелства доверието си в долара. Пазарът за облигации бе стабилен, сякаш вграден в гранит, и с първите си ходове за деня те купиха американски съкровищни бонове, за да се възползват от изумителната сделка, предложена от председателя на Федералния резерв. Това беше най-добрият начин за печелене на доверие, който бяха виждали.

Според часовника на един от дилърите повече от деветдесет секунди не се случи абсолютно нищо на партера на борсата. На електронното табло просто нямаше нищо. Явлението предизвика невярващи изсумтявания от хората, чиито умове се напрягаха да го разберат. Дребните вложители, в пълно неведение, почти не се обаждаха, а онези, които позвъняха, бяха инструктирани от брокерите си да кротуват. И повечето направиха точно така. Тези, които все пак дадоха нареждания за продаване, ги изпратиха чрез брокерските къщи от запасите, останали им подръка от миналата седмица. Ала големите търговци също не правеха нищо. Всеки чакаше някой друг да предприеме нещо. Бездействието, траяло едва минута и половина, изглеждаше като цяла вечност за хората, привикнали на трескава дейност, и когато се разигра първата голяма сделка, те изпитаха облекчение.

Както можеше да се предвиди, този първи голям ход за деня дойде от „Колумб груп“. Той представляваше внушителна покупка на акции на „Ситибанк“. След секунди „Мерил Линч“ натисна копчето, за да потвърди подобно закупуване на книжа на „Химическа банка“.

— Да — обадиха се няколко гласа от партера. Имаше логика, нали? „Ситибанк“ беше уязвима при обезценяване на долара, но европейците се погрижиха стойността на долара да се повиши, а това правеше от емисиите й добър избор. В резултат на всичко първата промяна в средната стойност на индекса Дау Джоунс бе нагоре, противно на всички прогнози на всеки компютър.