Том Клэнси - Дълг на честта

— Ето го — каза Козо Мацуда, който се бе върнал току-що в кабинета си и гледаше Си Ен Ен. — Сега ще каже, че не могат, и Европа ще изпадне в паника. Чудесно — обясни той на помощниците си и се обърна пак към телевизора. Американският президент беше усмихнат и самоуверен. Е, един политик трябва да знае как да се държи, за да излъже по-добре гражданите си.

— Проблемите, с които пазарът се сблъска миналата седмица, произтекоха от умишлено нападение над американската икономика. Нищо подобно не се е случвало досега и аз ще ви запозная със станалото, ще ви кажа как и защо е било направено. Отделихме цяла седмица за събирането на тази информация и дори в момента министърът на финансите Фидлър и председателят на управителния съвет на Федералния резервен фонд са в Ню Йорк, където заедно с управителите неголемите американски финансови институции оправят нещата… Също така имам удоволствието да ви съобщя, че намерихме време да се посъветваме с приятелите ни в Европа й че историческите ни съюзници решиха да застанат до нас в този труден момент така предано, както са го правили и в други времена. И така, какво всъщност се случи миналия петък? — попита Роджър Дърлинг.

Мацуда остави питието на бюрото си, когато първата графика се появи на екрана.

Джак го наблюдаваше как успешно изнася речта си. Както винаги, номерът беше от сложната история да се направи проста и с тази задача се нагърбиха двама професори по икономика, половината от личния състав на Фидлър и един от шефовете на Комисията за застраховки и ценни книжа, като всичките съгласуваха работата си с най-добрия съставител на речи на президента. Въпреки това му бяха нужни двадесет и пет минути и шест графики, а щеше да се наложи да се изкажат и множество правителствени говорители, които и сега даваха основна представа на журналистите, конференцията с които започна в шест и тридесет.

— В сряда вечерта ви казах, че нищо, нищо съществено не се е случило. Ничия собственост не е пострадала. Нито една ферма не е загубила каквото и да било. Всеки един от вас си е същият, какъвто е бил преди седмица, със същите способности, същия дом, работа, семейство и приятели. Станалото миналия петък не бе атака срещу самата ни държава, а срещу националната ни самоувереност. Самоувереността ни е по-трудна и по-мъчна мишена, отколкото хората си представят, и именно това ще докажем днес.

Повечето от хората от финансовия сектор бяха на път за службата си и пропуснаха речта, ала всички работодатели я бяха записали, като имаше и отпечатани екземпляри на всяко бюро и на всеки компютърен терминал. Още повече, че сделките нямаше да започнат преди обед и навсякъде щяха да се проведат заседания за разработване на стратегии, макар че в действителност никой нямаше представа какво да прави. Най-явният изход от ситуацията бе наистина толкова очевиден, че никой не знаеше дали да опита или не.

— Те наистина постъпват така с нас — каза Мацуда, докато гледаше екраните. — Какво можем да направим, за да ги спрем?

— Зависи какво ще предприеме финансовият им пазар — отвърна главният му технически дилър, като не знаеше какво друго да каже, а не знаеше и какво да очаква.

— Мислиш ли, че номерът ще мине, Джак? — попита Дърлиш. Имаше две речи, които стояха в папки на бюрото му, и не знаеше коя от тях щеше да прочете вечерта.

Съветникът по националната сигурност вдигна рамене.

— Не зная. Така им даваме изход. Дали ще се възползват от него или не, зависи от тях.

— Значи сега трябва просто да седим и да чакаме?

— Горе-долу е така, господин президент.

Второто заседание щеше да се проведе в Държавния департамент. Министър Хансън се съветваше със Скот Адлер, който после се присъедини към екипа си за преговорите и зачака. Японската делегация пристигна в девет и четиридесет и пет.

— Добро утро — поздрави любезно Адлер.

— Радвам се да ви видя отново — отвърна му посланикът и стисна протегнатата ръка, но не така уверено, както предния ден. Не бе имало време да получи подробни инструкции от Токио, което не беше изненадващо.

Адлер донякъде очакваше молба за отлагане на срещата, обаче това би бил прекалено явен признак на слабост и затова посланикът, един изкусен и опитен дипломат, изпадна в най-несигурната дипломатическа позиция: бе принуден да представя държавата си, без да може да се осланя на каквото и да било освен на съобразителността и на познанията си. Адлер го отведе до мястото му, след което се върна откъм своята страна на масата. Понеже днес домакин беше Америка, първи трябваше да говорят японците. Адлер бе сключил малък облог с министъра какво ще е встъпителното слово на посланика.